В навечерието на Световния ден на философията разговорът е с фокус към четвъртия, неизвестен доскоро том на “История на сексуалността“ на Мишел Фуко. В студиото бяха издателят и преводач – Антоанета Колева, редакторът Любомира Константинова и проф. Стилиян Йотов.
"В прочутата си поредица История на сексуалността, която може да бъде мислена като обширно изследване върху генеалогията на желаещия човек, Фуко предлага етически и политически тези, които са вдъхновяващи (и вълнуващи) и в полето на историята, и в полето на настоящето. Но пределното предизвикателство на поредицата е именно неотдавнашната сензация: публикуването, 34 години след смъртта на автора, на четвъртия и последен том от поредицата, Признанията на плътта, изваден от архивите на автора след дълго и вече почти изгубило надежда чакане. Ето че томът се появява и на български език.
Експертите смятат, че това произведение представлява самата сърцевина на цялото начинание на Фуко за една История на сексуалността.
Отвъд смайващата ерудиция на автора и способността му мощно да удържа видимия безброй от идеи, това изследване предлага и нови средства за работа: то е евристично както за работата на мисленето на всекиго над него самия, така и на всеки изследовател - над собствените му теми“, пише на страницата си издателство "Критика и хуманизъм“.
Ето какво каза в ефира на “Нашият ден“ проф. Стилиян Йотов:
"Това е дългоочаквано събитие, освен това не бяхме сигурни дали щеше да се появи този текст, защото той недовършен. Фуко умира докато работи над този текст и остава едно странно на пръв поглед завещание, че не бива да се публикуват неговите незавършени произведения".
Чуйте разговора в звуковия файл.
Мишел Фуко е сред най-бляскавите мислители на съвремието, сред най-влиятелните, чиито изследвания вдъхновяват безброй изследователи по цял свят и го превръщат в един от най-цитираните хуманитарни учени на всички времена. Но и сред най-предизвикателните!
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg