Опознаването на една страна и културата ѝ минава не само през историята, но е по-дълбоко осмислена през литературата ѝ. Особено когато става въпрос за страна като Китай, която често се възприема само в две посоки – утилитарна и политическа – и все още у нас се смята за екзотика. Познаването на менюто в китайски ресторант не значи, че познаваш културата на тази необятна страна.
Литературата на Китай се превежда у нас още от края на 19-и и началото на 20-и век и продължава на приливи и отливи до днес, когато това е най-интензивно. В началото – от други европейски езици, през 50-те и 80-те (периодите на подем в издаването на тази литература) преводи от малкото налични преводачи от китайски в България, та до днес, когато те са значително повече, китайската литература остава все още непопулярна сред българските читатели.
След поставянето на основите на китаистиката у нас постепенно се създава интерес, появяват се стойностни преводачи от китайски език. През годините на български се появяват знакови творби, но има какво още да се желае, има много бели петна.
В последните години Петко Хинов извърши подвиг с количеството преводи на древнокитайски творби. Превеждат се и много съвременни автори.
Каква е рецепцията в България на китайската литература през преводите от китайски, кои са преводачите и какво е бъдещето? На този въпрос отговарят преводачи от три поколения: , Веселин Карастойчев и Стефан Русинов.
Снимка – Институт "Конфуций"
Художникът Слав Недев e известен с творбите си у нас и в чужбина, има национални и международни отличия за работата си. Негови картини са включени в колекции, между които: в Градския музей на Вуковар – Хърватска; Държавен департамент Вашингтон – САЩ; "Гауденц Б. Руф" – Цюрих, Швейцария; Imago Mundi на фондация "Бенетон" – Тревизо, Италия; Siddhartha..
Художникът Спас Йорданов, дипломант-магистър в специалност “Керамика” на Нов български университет и един от най-емблематичните студенти на ателие Керамика на НБУ ще покаже изложбата си “Дракони и дракотаври”. Тя се открива на 14 януари и ще продължи до 30 януари в столичната галерия “Аросита”. Експозицията представя две концептуални линии: едната..
На 13 януари в Сатиричния театър "Алеко Константинов" беше честването по повод 100 години от рождението на Георги Калоянчев. Пред гости, журналисти и трупата на театъра, актьорът Ивайло Калоянчев и директорът Калин Сърменов разказаха спомени за Калата. На камерната сцена "Методи Андонов" бяха изложени част от запазените костюми на големия български..
Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде между Асеновград и Лисабон. Живее в София, където се занимава с трудова психология. В свободното му време можете да го видите да помага като доброволец, да чете книги или да търси нов любим десерт. Лауреат е на четиридесетото издание на Национален младежки конкурс за поезия "Веселин..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в клишетата е истината. Особено при разговор с д-р Сава Драгунчев, който освен актьорското си образование в НАТФИЗ "Кръсто Сарафов" е специализирал и актьорско майсторство в Кралския Шекспиров театър,..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
