В две поредни издания –предаването "Студио музика" отбелязва 90-ата годишнина на един забележителен български творец. Това е композиторът, теоретикът, педагог и обществен музикален деец проф. д-р Димитър Христов. Неговата харизма на високо ерудиран музиколог и плодовит композитор внушава у приятелите, колегите и студентите му заслужен пиетет и внимание. Интересите му в областта на музикалната теория, история и естетика намират жизнено поле в многобройните му публикации и научни трудове. Неговият специфичен индивидуален музикален стил, характерен с търсенето на нови форми на изразяване в динамично изменящата се музикална действителност на времето, намира въплъщение в опусите му на симфоничната, солова и камерна музика, стимулиращи съзнанието на изпълнителя и слушателя към също такова търсене на различната изразност отвъд осезаемата звукова среда.
Роден на 2 октомври 1933 г. в София, Димитър Христов завършва композиция в музикалната академия като студент на големия български класик акад. Марин Големинов. Още първата му крупна творба, неговият Първи клавирен концерт, завършен през 1954 г. като дипломна работа и изпълнен за първи път на 8 декември 1956 г., носи първия голям успех на младия автор. За това знаменателно събитие в своя живот композиторът споделя в запис, съхраняван в Златния фонд на националното радио:
Като композитор Димитър Христов има над 150 опуса, по-значими сред които са: 3 симфонии, множество произведения за оркестър, 3 концерта за пиано, 3 за цигулка, Концерт за виолончело, Концерт за цигулка, виолончело и пиано, Концерт за 3 малки барабанчета и 5 инструмента, множество камерни творби за различни ансамбли, 3 опери, произведения за пиано, най-значими от които са 32 сонати, 12 ноктюрни и 4 балади, както и такива за две и повече ръце на едно и две пиана.
Димитър Христов ни напусна на 26 февруари 2017 г., оставяйки ярка диря в съзнанието на многобройните си студенти по полифония, увод в музикознанието, музикален театър на XX век и съвременни многогласни строежи, както и съвременни направления в музиката и изкуствата, съответно в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", Софийски университет "Свети Климент Охридски" и Нов български университет в София. Щастие да се докоснат до неговите енциклопедични познания имат и възпитаниците на университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Нидерландия, Съединените щати и Канада, където изнася многократно лекции по различни теми. Широките му интереси в областта на музикалната теория и практика го свързват и с Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките, където работи от 1969 г., оставяйки името си и като главен редактор на академичното издание "Българско музикознание". Между 1975-79 г. е генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО, създава и списанието "Музиката. Вчера. Днес.", пише и фундаментални трудове върху различни аспекти на музикалната теория.
За личността и творчеството на Димитър Христов, музикалния му стил и научна дейност разговаряме в двете издания на предаването с трима от неговите колеги, имали щастието да общуват и работят с него през годините на активното му творчество. Това са проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова, проф. д-р Явор Конов и пианистката проф. д-р Ганка Неделчева. Ще имаме щастието да слушаме и гласа на самия Димитър Христов, съхраняван в Златния фонд на Националното радио, а музиката му звучи в изпълнението на утвърдени български виртуози и състави.
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
