Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

90 години от рождението на проф. д-р Димитър Христов

Снимка: Василка Балевска

В две поредни издания –предаването "Студио музика" отбелязва 90-ата годишнина на един забележителен български творец. Това е композиторът, теоретикът, педагог и обществен музикален деец проф. д-р Димитър Христов. Неговата харизма на високо ерудиран музиколог и плодовит композитор внушава у приятелите, колегите и студентите му заслужен пиетет и внимание. Интересите му в областта на музикалната теория, история и естетика намират жизнено поле в многобройните му публикации и научни трудове. Неговият специфичен индивидуален музикален стил, характерен с търсенето на нови форми на изразяване в динамично изменящата се музикална действителност на времето, намира въплъщение в опусите му на симфоничната, солова и камерна музика, стимулиращи съзнанието на изпълнителя и слушателя към също такова търсене на различната изразност отвъд осезаемата звукова среда.

Роден на 2 октомври 1933 г. в София, Димитър Христов завършва композиция в музикалната академия като студент на големия български класик акад. Марин Големинов. Още първата му крупна творба, неговият Първи клавирен концерт, завършен през 1954 г. като дипломна работа и изпълнен за първи път на 8 декември 1956 г., носи първия голям успех на младия автор. За това знаменателно събитие в своя живот композиторът споделя в запис, съхраняван в Златния фонд на националното радио:

Като композитор Димитър Христов има над 150 опуса, по-значими сред които са: 3 симфонии, множество произведения за оркестър, 3 концерта за пиано, 3 за цигулка, Концерт за виолончело, Концерт за цигулка, виолончело и пиано, Концерт за 3 малки барабанчета и 5 инструмента, множество камерни творби за различни ансамбли, 3 опери, произведения за пиано, най-значими от които са 32 сонати, 12 ноктюрни и 4 балади, както и такива за две и повече ръце на едно и две пиана.

Димитър Христов ни напусна на 26 февруари 2017 г., оставяйки ярка диря в съзнанието на многобройните си студенти по полифония, увод в музикознанието, музикален театър на XX век и съвременни многогласни строежи, както и съвременни направления в музиката и изкуствата, съответно в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", Софийски университет "Свети Климент Охридски" и Нов български университет в София. Щастие да се докоснат до неговите енциклопедични познания имат и възпитаниците на университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Нидерландия, Съединените щати и Канада, където изнася многократно лекции по различни теми. Широките му интереси в областта на музикалната теория и практика го свързват и с Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките, където работи от 1969 г., оставяйки името си и като главен редактор на академичното издание "Българско музикознание". Между 1975-79 г. е генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО, създава и списанието "Музиката. Вчера. Днес.", пише и фундаментални трудове върху различни аспекти на музикалната теория.

За личността и творчеството на Димитър Христов, музикалния му стил и научна дейност разговаряме в двете издания на предаването с трима от неговите колеги, имали щастието да общуват и работят с него през годините на активното му творчество. Това са проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова, проф. д-р Явор Конов и пианистката проф. д-р Ганка Неделчева. Ще имаме щастието да слушаме и гласа на самия Димитър Христов, съхраняван в Златния фонд на Националното радио, а музиката му звучи в изпълнението на утвърдени български виртуози и състави.

По публикацията работи: Росица Михова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пристрастяващият ефект на Вагнер – "Валкюра" на Кастелучи и Алтиноглу в Брюксел

Кралският театър "Ла Моне" в Брюксел продължи представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер с втората творба от цикъла - "Валкюра", в серия от осем представления. Начело на постановъчния екип е отново италианецът Ромео Кастелучи, който създава режисурата, декора, костюмите и осветлението на продукцията. От..

публикувано на 25.02.24 в 09:35

Владимир Атлантов: Животът ми на артист бе предопределен

На 19 февруари Владимир Атлантов отпразнува 85-ия си рожден ден. Наричат го руският вокален феномен, най-прочутият руски тенор от втората половина на ХХ век. Критиците са единодушни: "Рядко се среща драматичен тенор с толкова красив тембър, мощ, темперамент и удивителна искреност, която пленява дошлите в театъра. Атлантов е рядък диамант! Дарен свише..

публикувано на 24.02.24 в 07:50

"Дама пика", опера в три действия, седем картини, от Пьотр Илич Чайковски

Музика: Пьотр Илич Чайковски Либрето на Модест Чайковски и с участието на композитора, изградено върху едноименната повест на Пушкин. Първа постановка: Петербург, Мариински театър Премиера: 7 декември 1890 г., диригент – Е. Направник. Действащи лица: • Герман – тенор • граф Томски – баритон • княз Елецки – баритон • Старата Графиня –..

публикувано на 23.02.24 в 14:29
Сикстинската капела - реконструкция през 1480 г.

Музиката в Сикстинската капела около 1490

В последните години на XV век Сикстинската капела е съвсем нова. Създадена по нареждане на папа Сикст IV, на когото е и кръстена, тя е завършена през 1482 г. и представлява епицентърът на папското богослужение, макар и не всички литургии да са се провеждали там. Знае се, че личният хор на върховния понтифекс е пеел в Сикстинската капела около 40 пъти..

публикувано на 20.02.24 в 09:10
Атанас Кръстев, Валерия Христова-Димитрова, Гергана Иванова и Мартина Табакова

Красива програма с творби за флейта, виолончело и пиано

Гергана Иванова, Мартина Табакова и Атанас Кръстев предлагат на публиката в камерна зала "България" по-рядко изпълнявани произведения от Йозеф Хайдн, Йохан Хумел, Филип Гобер и Жак Ибер на 20 февруари 2024 година. "Аз съм много щастлив, че имаме възможност да направим този проект. Смятам, че тези произведения не се познават много добре от..

публикувано на 19.02.24 в 12:05