Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Часът на етиката

Секция "Етически изследвания" към ИФС-БАН започва регулярна рубрика в предаването "Време за наука"

В съвременния свят най-често се обръщаме към науката и технологиите за решаването на разнообразни проблеми – от климатичните изменения до хуманитарните кризи, след което призоваваме етиката да посочи, ако не и да реши проблемите, отворени от навлизането на новите технологии.

Настъплението на изкуствения интелект, новите геномни техники, трансхуманизма, "юберизацията" на труда – всички те са част от "съвременния пакет решения", които колкото улесняват живота, толкова и отварят важни етични въпроси.

В света на неустойчиво внимание, пост-истина и триминутната концентрация, по етически проблеми често се говори аd hoc и с известно пренебрежение към етическите съображения.

А етиката е наука като всяка друга. Прави се от експерти, хора учени, които се занимават професионално с това и които рядко присъстват в обществения дебат, дори когато той се води тъкмо в тяхната сфера на компетентност.

Затова програма "Христо Ботев" на общественото радио кани учените от секция "Етически изследвания" на ИФС–БАН в "Часът на етиката" – радиопоредица в рамките на предаването "Време за наука", в която българските учени етици активно ще се включат в социалния дебат по актуални въпроси от дневния ред на българското общество, като изкуствения интелект, екологичните предизвикателства, енергийния преход, управлението на отпадъци, кръговата икономика, генното модифициране, развитието на технологиите, насилието и войната, асистираната репродукция, евтаназията, правата на хората с увреждания и много други.

За съвместното начинание разказва проф. дфн Стоян Ставру, завеждащ секция "Етически изследвания".

Проф. Стоян Ставру е завеждащ секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология на БАН, доктор по право, магистър по Социална и юридическа психология, доктор по философия, доктор на философските науки от 2021 г. Основните му изследователски интереси са в областта на биоетика и биоправото.

Проф. Ставру преподава медицинско и биоправо в Софийския университет. Автор е на научни студии, статии и книги, основател и главен редактор на професионалния сайт "Предизвикай правото!", съосновател и гл. редактор на експертната правна система "Лексебра", както и на поредицата Vox Nihili от подкастите на Рацио.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40