Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

100 години от рождението на оперната прима Катя Попова

Снимка: plevenmuseum.dir.bg

На 21 януари се навършват 100 години от рождението на една велика българка, която има кратък но впечатляващ живот с множество изяви у нас и по световните оперни сцени; наричана от италианската преса "българската Тебалди" – Катя Попова.

Родена в Плевен, но покорила сърцата на любители и професионалисти в най-големите оперни театри и концертни зали в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Куба, Полша, Румъния, Русия, Унгария, Финландия, Чехословакия, Югославия, Япония. С отличие завършва Държавната музикална академия.

Дебютира през 1947 г. на сцената на Софийската народна опера като танцьорката Есмералда от "Продадена невеста" на Б. Сметана; следват Ксения от "Борис Годунов” на М. Мусоргски, Анна от "Веселите уиндзорки" на А. Николай, Микаела от "Кармен" на Ж. Бизе; Маргарита от "Фауст" на Ш. Гуно – изпълнение останало като върхово постижение в историята на българския оперен театър. Триумфалният ѝ път по световните подиуми започва от 1956 г. след специализацията ѝ в Болшой театър в Москва.

Оперната дива има изразена обществена позиция и допринася с действията си много за фестивала "Софийски музикални седмици", за Съюза на музикалните и танцови дейци, тя е сред основателите и първите участници през 1966г. в Международния музикален фестивал в родния ѝ град Плевен, наречен по-късно на нейно име "Лауреатски дни Катя Попова".

Носителка е на редица награди, почетни звания и отличия, сред които първа награда от ІV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), втора награда от Международен музикален фестивал "Пражка пролет" (1954). Наградена е с ордените "Кирил и Методий" първа степен и "Народна Република България" трета степен.

Бурната ѝ кариера внезапно прекъсва поради рано отнетия ѝ живот при самолетна катастрофа края Братислава на 24 ноември 1966 г. Но споменът за Катя Попова остава в безценните ѝ записи. В предаването на 20 януари от 20 часа ви предлагаме пълен запис то 1964 г. на операта "Ивайло" от Марин Големинов.

Действащи лица и изпълнители:
• Ивайло, войвода на селското въстание, овчар – Павел Герджиков (баритон)
• Кремена, жена на Ивайло – Катя Попова (сопран)
• Мария, българска царица – Надя Афеян (мецосопран)
• Андроник, византиец, придворен на царицата – Любомир Бодуров (тенор)
• Тертер, велик болярин – Светослав Рамаданов (тенор)
• Годеслав – Борис Игнатов Христов (баритон)
• Добрил – Владимир Желязков (баритон)
• Грудю – Гецов Коста, тенор
• Дядо Продан, гуслар – Кирил Дюлгеров (тенор)
• Отец Серафим, игумен – Георги Сапунджиев (тенор)
• Вихър, другар и помощник на Ивайло – Трайчо Баташки (тенор)
• Млада, жена на Вихър – Виолета Митова (сопран)
• Евросина, византийка, приближена на царицата – Сийка Петрова (мецосопран)
• Теокиста, игуменка на търновски манастир – Йорданка Димчевска (мецосопран)
• Теодор, болярин, придворен на царицата – Иван Михайлов (баритон)
• Дуругуч, кумански наемник– Павел Манолов (бас)
• Гъркини – Вергиния Керанова, Цена Рашкова, Мара Хинова
• Боляри – Юри Рамаданов, Иван Койчев, Атанас Атанасов
• Вестител – Атанас Атанасов (тенор)
• Боляри, войници, бойци на Ивайло, селяни, народ
Хор и оркестър на Софийската опера, запис от 1964 г.
Диригент – Марин Големинов
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05