"Дом Дора Габе" с музейна експозиция отвори врати и вече работи за посетители. Ремонтът е осъществен от Съюза на българските писатели и Добрин Добрев-Финиотис, който е и първият уредник на музея – съобщи за "Артефир" Анжела Димчева, международен и прессекретар на СБП.
В този софийски дом на бул. "Васил Левски" №60 поетесата живее от 1957 г. до края си – 16 февруари 1983 г.
Официалното откриване на реставрирания ѝ дом са уважили Боян Ангелов – председател на СБП, проф. Стоян Денчев от УНИБИТ, поетесата Елка Няголова, също родена в Добрич, познавала приживе Дора Габе.
"Преминала 90-годишна възраст, не оставила свои деца, но създала великолепен букет от стихове за най-малките, Дора Габе се обръща към Георги Йорданов – министър на културата в НРБ – с надеждата да намери решение за съдбата на своя дом. Той ѝ подсказва да дари жилището си на Съюза на българските писатели. На 14 юни 1982 г. поетесата кани в дома си председателя на СБП Любомир Левчев и отг. секретар Г. Христов. Пред тях Дора Габе обяснява, че има желание домът ѝ да стане музей след нейната кончина. Идеята е в него да идват млади писатели. На 15 септември 1982 г. от СБП пристига официално писмо, което приветства желанието ѝ. В продължение на много години жилището на Дора Габе беше редакция на сп. "Пламък" – с гл. редактор Г. Константинов. По решение на ръководството на СБП през последните две години беше извършен основен ремонт, за да се изпълни волята на дарителката. Сега духът ѝ е тук, бродещ сред десетки вещи, съхраняващи спомените за нея и творчеството ѝ. Реставрирани са оригиналните мебели, възстановена е библиотеката ѝ, писателският кабинет – с ценни книги, повечето с личен автограф" – уточнява за нейното завещание Анжела Димчева.
Дора Габе е призната за една от големите европейски писателки – автор за възрастни и деца, преводач, представител на България в международни организации, основателка на Българския ПЕН Интернешънъл и негов президент дълги години. Наричат я феномен в българската поезия на 20 век. Тя е дъщеря на Петър Габе, социален работник, икономист, преместил се от Русия. Завършва гимназия във Варна през 1903 г., учи физика в СУ, но е привлечена от литературата и се насочва към хуманитарните науки. Изучава френска литература в Женева и Гренобъл, като едновременно публикува стихове в списанията "Мисъл", "Демократичен преглед" и "Ново общество".
Столични училища вече са заявили посещения и провеждане на открити уроци в "Дом Дора Габе". Създадена е и фейсбук страница "Дом Дора Габе", на която желаещите могат да се свържат, ако искат да посетят музейната сбирка .
Димитрина Кюркчиева покани в "Артефир" председателя на СБП Боян Ангелов и Добрин Добрев-Финиотис – уредник на "Дом Дора Габе".
Чуйте звуковия файл.
Стана ясно, че Съюзът на българските писатели, Благотворително дружество – 1884 и издателство "Захарий Стоянов" организират тържествено честване по повод 185 години от рождението на Нешо Бончев – виден възрожденец, педагог, литературен критик, фолклорист, преводач и общественик.
На 24 януари от 15:00 ч. в Централен военен клуб – София, Зала 1 ще бъде представено новото литературно-историческо изследване "Нешо Бончев", дело на Боян Ангелов. Книгата се издава в поредицата "Дълг и чест" на изд. "Захарий Стоянов".
В монографичния си труд авторът разглежда съдбата на първия истински литературен критик, чиято харизма и интелектуална мощ грее в пантеона на най-видните просветите в Българското възраждане. Този биографично-историографски текст се обляга на широка документална канава, обхващайки събития от края на XVIII век през целия XIX век, завършвайки с паралели и информация от началото на ХХ век.
Съдбата и приносът на Нешо Бончев за българската книжовност са разгледани в паралел с деятелностите на още десетки личности, като всички те са свързани с град Панагюрище – града-първенец по духовна светлина, национално самосъзнание и революционен плам през Възраждането – разказа в “Артефир” председателят на СБП и автор на монографията Боян Ангелов.
Чуйте разговор на Димитрина Кюркчиева с него.
Снимки – "Дом Дора Габе"
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан. Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..
Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..
Архивите са живи в "Terra Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg