Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Силвия Великова: Мечтая политиците да избират мястото, където ги питат, а не където ги показват

Златко Желев: Мечтая политиците да се замислят, че мисията на БНР е огромна

| обновено на 26.01.24 в 11:57
Снимка: Ани Петрова

На тържествена церемония снощи бяха връчени годишните награди на Българското национално радио “Сирак Скитник“. Отличените са имена, които слушателите на всички програми на радиото добре познават.

Силвия Великова – водещ и репортер в програма "Хоризонт" на Българското национално радио (БНР), е големият победител на годишните награди "Сирак Скитник" за 2023 г. 

Годишната награда за радиожурналистика получи Златко Желев, ръководител на направление "Интернет портал" в Дирекция "Дигитални програми". 

Наградата за радиопредаване, радиопроект, музикален проект или мултимедиен проект на БНР отиде при Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев", и проф. Боян Добрев, преподавател в Националната художествена академия, за виртуалната им изложба – мултимедиен проект "Да питаме Сирака – 140 години от рождението на Сирак Скитник". 

Наградата "Златен глас" се присъжда от фондация "Надежда Дженева" по инициатива на Кеворк Кеворкян и за 2023 година неин носител е Ангел Григоров, новинар в програма "Хоризонт" и бивш кореспондент на БНР в Москва. 

"Професионализъм в ефира" е нова категория. Отличието е за проявена творческа смелост, новаторство, плурализъм, колегиалност, партньорство, толерантност, и за създаване на по-добра медийна среда, с която общественото радио отличава предаване или журналист от друга ефирна електронна медия. Наградата "Професионализъм в ефира" за 2023 г. получи журналистът от БНТ Георги Любенов. 

На церемония по връчването на отличията в Първо студио на БНР присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на парламентарната комисия по култура и медии Тома Биков, председателят на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова, генералният директор на общественото радио Милен Митев. 

В ефира на "Нашият ден" Силвия Великова от програма "Хоризонт", която е и големият победител на вчерашните награди и беше наречена от Илияна Йотова по време на церемония – "жената, която говори преди всички", сподели емоциите от вчерашния ден.

Казва, че за нея е било изключително вълнуващо да види номинациите и прекрасните проекти и ежедневни материали, по които работят колеги от цялата страна. "Заставам най-вече преди изгрева", – казва шеговито тя и допълва: – Както сигурно знаете, за да водиш "Преди всички" трябва да си на работа някъде около пет сутринта, което означава да си станал в четири."

"Не зная дали съм преди, опитвам се да съм успоредно с ролята си на майка, на журналист, репортер, водещ – надявам се да се справям. Г-жа Йотова много ме изненада с думите, които каза снощи, буквално до степен, че трябваше да преосмисля в движение какво да кажа", споделя още Силвия Великова.

В предаването тя изрази още, че чувства смущение от наградите, защото смята, че "Ние, журналистите, трябва да сме от другата страна". 

"Снощи пожелах да благодаря не на настоящото ръководство, а да се върна към онези, които са ми дали, защото всъщност аз имах големия късмет да имам от кого да взимам страшно много професия. Както се казва, професия се взима, не се дава. Когато дойдох в радиото бременна с първото си дете, заварих един невероятен екип в програма “Хоризонт“, който ме прие, разбира се, леко подозрително, но, когато видя, че има какво да вземат от мен, решиха да ми дадат шанс. След това имах късмета да вляза самата аз като водещ, а не като репортер, в "Преди всички". През цялото време не отказах да бъда репортер и съветвам всеки, който подценява ролята на репортера, да се замисли, защото съм убедена, че добър водещ може да бъдеш само ако си на терен и си на мястото, където се случват нещата и ги виждаш, а не ти ги преразказват. В този период се родиха и останалите ми деца. Аз имам четири деца, всички те са отраснали в радиото. Всички те познават радиото, даже малката ми дъщеря снощи беше с мен, за да ме подкрепи", разказва още победителката.

Нейният съвет е: "Не се опитвайте да давате доминация на работата или на семейството, те могат да се съчетават. Да, трудно е, но ако човек обича децата и работата си, мисля че могат да му се получат нещата."

Споделя още, че в момента ситуацията, свързана с предаването "Преди всички", е различна:

"Различно е от началото, защото междувременно се разви сериозна конкуренция в телевизионните ефири. "Преди всички" беше най-марковото предаване, но по негов тертип се появиха и сутрешните блокове в телевизиите. Тогава имаше общност, ние бяхме семейство, бяхме екип, познавахме своите близки, купонясвахме, учехме се едни от други. В момента това го няма и няма да кажа, че е виновен Covid, който ни вкара в дистанционна работа. Във времето професията ни започна да става по-студена, по-служебна. Свършваш работа и си тръгваш. Може би защото животът е по-забързан, може би защото има много медии, може би защото професията ни доста се пооцапа. Може би защото вече да питаш не е изконно задължение на журналиста", разказва Великова и споделя в края на интервюто за какво мечтае:

"Мечтая, без да звучи носталгично, радиото да си върне мястото, да бъде малката медия. Мечтая политиците да оценят силата му, а не да избират мястото, на което ги показват, а това, за което ги питат". 

Златко Желев, който спечели годишната награда за радиожурналистика за поредицата от тв студия, посветени на войната в Украйна и изборите у нас, също беше гост в предаването "Нашият ден". 

"Изключително съм щастлив, че имах възможността да бъда номиниран за наградата. Аз все още нямам две години в БНР, макар и с прекъсвания, през 2014 г. съм бил в Националното радио, тогава бях в Радио София. Изключително горд съм с наградата и с работата на колегите си в Дирекция “Дигитални програми“. Горд съм с това, че имам огромната подкрепа, доверието и свободата да правя нещата, така както аз ги разбирам. Благодаря и на генералния директор на БНР г-н Милен Митев. Когато имаш свобода, можеш да бъдеш креативен и да правиш нещата по най-добрия начин, така че да бъдат оценени. Все още не мога да осмисля това, което се случи вчера, и съм много щастлив!", сподели той.

По неговите думи създаването на подобно студио изисква изключително много усилия. Първо, трябва да намериш събеседниците, които да са по-различни, да не са от масовите, които биват канени по телевизионните студиа. Разказва, че именно така се е случило със студиото от годишнината на войната в Украйна.

"Поканихме посланикът на Украйна и той се отзова, открихме българин в Болградска област, който е представител на българското малцинство там, и той се включи. Лазар Радков участва, който току-що се беше прибрал от мисията си в Украйна. Получи се невероятно студио и беше гледано от близо 30 000 души. Това за мен беше показателно, че публиката в интернет е коренно различна от тази, която седи пред телевизионните екрани. В интернет са предимно млади хора и те търсят по-различния поглед и наистина трябва да им грабнеш вниманието. Именно затова в последващите студиа, които правихме, два пъти за предсрочни парламентарни избори, след това и за местните избори, целият екип на Дигитална дирекция – Иво Тодоров, главният ни редактор,  Диана Костова, Димитър Ганев, Деляна Пехливанова – всички колеги от сайта, дълго обмисляхме кои са те и поканихме млади лица, млади политолози, млади социолози, интересни актьори, които да включим в цялото това обсъждане. Факт е, че на последното студио за местните избори на втория тур, ние до такава степен се приближихме до гледаемостта на БНТ, че останахме учудени. Но това са фактите, статистиката го показва", разказва той.

За бъдещето на радиото…

"Далеч съм от мисълта, че радиото трябва да престане да съществува като мисия и като радио. То е затова – да слушаш и да си осведомен. Сами забелязвате, че големите телевизии, всички хартиени издания, включително и на Запад, са поели отдавна по посока на дигитализацията. Това е начинът да останеш завинаги, защото, написаното в интернет, няма как да бъде изтрито", посочва Желев.

Казва още, че адмирира усилията на генералния директор и на Управителния съвет да отделят огромно внимание именно на дигитализацията. 

"Факт е, че сайтът на Националното радио за по-малко от две години от 19-а позиция, на която се намираше, когато дойдох през 2022-ра, през миналата година за месеците август и октомври достигнахме до номер 1", посочва още той.

В края на разговора Златко Желев сподели и за какво мечтае:

"Мечтая работата на колегите да не бъде неглижирана, а да бъде добре заплатена. Мечтая политиците да се замислят, че мисията на БНР е огромна. Те трябва да проумеят, че ние имаме огромно доверие сред слушателите и сред читателите, а вече и сред зрителите ни. Това доверие коства страшно много усилия на много хора и това е една огромна енергия, която трябва да бъде използвана в правилната посока", посочи той.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Творба от изложбата

Художници даряват картините си, за да помогнат на талантливи студенти

В новия брой на рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" бе представена уникалната инициатива "Изкуство в помощ на изкуството". Този благотворителен проект е замислен и организиран от преподавателя по живопис в Националната художествена академия, главен асистент д-р Юлиан Станкулов , който е и инициатор на идеята. Изложбата, част от..

обновено на 13.05.24 в 13:23

Български ученици ще създават филми за климатичните промени

В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" беше представен интересен проект, в който български ученици се включват активно в борбата с климатичните промени. Институт Сервантес София, в сътрудничество с други членове на клъстер EUNIC-България, стартира инициативата "Научи, разкажи, заснеми", продължаваща няколко месеца в градовете..

обновено на 13.05.24 в 12:35

Гражданската инициатива "Княжевецъ"

"Княжевецъ" е гражданска инициатива, която се бори за опазването на Княжевската минерална баня и културното наследство на водата. Любо Стефанов споделя в "Terra Култура" новини от последната кръгла маса, обсъждаща съдбата на сградата. По думите на Стефанов ситуацията не е розова. " Според Общия устройствен план Княжевската минерална трябва..

публикувано на 13.05.24 в 12:07
Петър Ганев

13 май: Ден на данъчната свобода – символичен, но доколко?

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" дискусията се съсредоточава върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата , на която гражданите номинално започват да работят за себе си. Петър Ганев , икономист..

обновено на 13.05.24 в 10:42

111 години от откриването на Централната минерална баня в София

На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София. В своята книга "Малки софийски истории"..

публикувано на 13.05.24 в 10:15