Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво от "човешкото" рискуваме да загубим при усилената дигитализация и технологизация на образованието

Снимка: MobileBulgaria.com

Дали са оправдани опасенията ни, че увличането по прагматично перспективните дисциплини оставя на заден план точно онези предмети и занимания, които изграждат основни умения, качества и ценностни нагласи у децата. Стои ли реално като цел на образованието формирането на хора с творческо отношение към трудовите и житейските дейности, отговорно поведение и желание за развитие.

Въпросите в рубриката "Всичко за образованието" отправяме към доц. Силвия Борисова, ръководителка на секция "Култура, естетика, ценности" в Института по философия и социология на Българската академия на науките.

"Въпросът е докато все по-усилено в образованието се използват тези така да кажа "екстериоризирани", външни за нашите тела, за нашата сетивна култура инструменти, големият въпрос, който стои за мен, е какво се случва с инструментите, които имаме в себе си, в своето тяло. Това са сетивата ни, това е нашата сетивна и движенческа култура, това е тъкмо нашата креативна нагласа или изразителност и тя следва да бъде естествена основа ние да развиваме и всички други свои умения, които се изискват от днешния напреднал в индустриално и технологично отношение свят" – казва доц. Борисова.

Тя припомня формулираните от Ерих Фром четири предпоставки за креативно (в широкия смисъл на думата) отношение към света, в което би трябвало децата да са възпитавани от най-ранна възраст.

"В момента поне в България политиките са точно към развитие на STEM кабинети, като пак казвам от STEAM, т.е. от А-то (изкуствата) това не се ползва все още в България и не е разработено в образователните ни политики, но то е интегрална част от тези политики на Европейския съюз и се надявам да видим интегрирането на изкуствата и все повече творчески подходи в развитие. Но докато това не се случва на по-централно равнище, е факт, че то се случва през желанието, индивидуалното желание на учителите да работят с децата си и да ги подпомогнат в тези процеси."

Повече чуйте в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. д-р Христомир Йорданов и Ани Костова

Доц. Христомир Йорданов: Работим върху създаването на безвредни сензори за биомедицината

"Микровълновата физика не е свързана само с микровълновата печка, това е най-съвременният метод за комуникация. Всичките устройства, които ни позволяват, разхождайки се, да общуваме, използват микровълнови технологии за връзка с мрежите.  Приложенията са все повече и по-интересни, те се развиват непрекъснато, както и новите мрежи от шесто..

публикувано на 04.11.24 в 18:45
Д-р Нейко Нейков

От сън спомени няма...

Използвахме тази позната и поизтъркана фраза като отправна точка в разговора с д-р Нейко Нейков, невролог и специалист в сомнологията. Съвременният живот се превръща в кошмар за много хора и едно от неговите негативни последствия е нарушеният сън, липсата на достатъчно време за възстановяване на тялото и на душата. Бързаме за работа или да..

публикувано на 04.11.24 в 18:10

Стресът в училище и психичното здраве

Темата не се обсъжда често, но това не я прави по-маловажна от академичните резултати например. Впрочем те са доста зависими и от равнището на стрес и душевното състояние на участниците в образователния процес. В момента децата са изключително претоварени с учебен материал, ангажирани са със странични дейности, готвят се за „съдбовното“..

публикувано на 04.11.24 в 16:08

Албена и Павел Благеви: Изкачването на Митикас е по-трудно от базовия лагер на Еверест

Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх Митикас никак не е лесен за покоряване. Дори от планинари с опит като семейството. То от десетилетия живее в щата Юта, а след пенсионирането си запалено катери планини. И двамата са много..

публикувано на 04.11.24 в 13:40
доц. д-р Станимир Колев и Ани Костова

Доц. Станимир Колев: Работим по проект за синтезиране на кислород на Марс

Физиката за доц. д-р Станимир Колев никога не е била лесна наука, но пък всеки, който се занимава с нея, буди уважение сред останалите.  "Плазмата – това е четвъртото агрегатно състояние в природата. След нагряване на един газ до висока температура вътре в него се получават много йони, електрони и неутрални атоми и молекули, които имат вече..

публикувано на 04.11.24 в 10:10