Дали са оправдани опасенията ни, че увличането по прагматично перспективните дисциплини оставя на заден план точно онези предмети и занимания, които изграждат основни умения, качества и ценностни нагласи у децата. Стои ли реално като цел на образованието формирането на хора с творческо отношение към трудовите и житейските дейности, отговорно поведение и желание за развитие.
Въпросите в рубриката "Всичко за образованието" отправяме към доц. Силвия Борисова, ръководителка на секция "Култура, естетика, ценности" в Института по философия и социология на Българската академия на науките.
"Въпросът е докато все по-усилено в образованието се използват тези така да кажа "екстериоризирани", външни за нашите тела, за нашата сетивна култура инструменти, големият въпрос, който стои за мен, е какво се случва с инструментите, които имаме в себе си, в своето тяло. Това са сетивата ни, това е нашата сетивна и движенческа култура, това е тъкмо нашата креативна нагласа или изразителност и тя следва да бъде естествена основа ние да развиваме и всички други свои умения, които се изискват от днешния напреднал в индустриално и технологично отношение свят" – казва доц. Борисова.
Тя припомня формулираните от Ерих Фром четири предпоставки за креативно (в широкия смисъл на думата) отношение към света, в което би трябвало децата да са възпитавани от най-ранна възраст.
"В момента поне в България политиките са точно към развитие на STEM кабинети, като пак казвам от STEAM, т.е. от А-то (изкуствата) това не се ползва все още в България и не е разработено в образователните ни политики, но то е интегрална част от тези политики на Европейския съюз и се надявам да видим интегрирането на изкуствата и все повече творчески подходи в развитие. Но докато това не се случва на по-централно равнище, е факт, че то се случва през желанието, индивидуалното желание на учителите да работят с децата си и да ги подпомогнат в тези процеси."
Повече чуйте в звуковия файл
На 10 юли 1940 г. във Франция е установен режимът на Виши – марионетното на нацистка Германия правителство на маршал Петен, което влиза в колаборация с окупаторите след разгрома на френската армия (въпреки надеждите, които е вдъхвала линията "Мажино"). За около 5 години страната се оказва под немски ботуш, който факт дълго време определя..
В международния ден на целувката слушателите на "Семейно радио" се срещнаха с въпроси и отговори в първото издание на рубриката "Попитай психолога". Д-р Пламен Димитров анализира ключови аспекти в контекста на целувката и психичното здраве и подкрепи ефирната консултация с конкретни казуси – чуйте в звуковия файл.
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidaceae. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
Те са звездите на кучешкия свят – най-любимата и желана порода кучета. Често имат и професия – водачи или актьори. Безспорен факт е, че те са винаги гладни. В рубриката "Науката не спи" Никола Кереков разказва защо лабрадорите и ретривърите са толкова лакоми. Учени от университета в Кеймбриж засичат мутация на специфичен ген у лабрадорите и..
"Всяка достатъчно напреднала технология, е неразличима от магията", казва фантастът Артър Кларк. Във Физическия факултет на СУ група млади хора правят така, че магията да придобие реални измерения. Невидими повърхности, по-здрави конструкции, по-гъвкави основи – метаматериалите са изкуствени композитни материали с предварително зададени свойства,..
Фотографът Евгени Димитров представя свои творби в изложбата "Фрагменти от уличната сцена на 90-те". В нея той включва 15 снимки от мозайката на..
"Всяка достатъчно напреднала технология, е неразличима от магията", казва фантастът Артър Кларк. Във Физическия факултет на СУ група млади хора правят..
Днес се навършват 174 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. По този повод Народният театър, който носи името на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
