Б.Т.Р. поема на национално турне, празнува с фенове 30 години на сцена

Пази! Идва "Бетеер"-ът.

3 часа рок с песните от 30-годишната история на Б.Т.Р. предстоят в Sofia Live Club на 2 февруари, събота. Първият клубен концерт на групарите тази година, с който слагат началото на мащабно турне да ознаменуват своите три декади славен марш-на-рок. И това е само първата част от обиколката – началните 10 дати и спирки. Следващите тепърва ще бъдат обявени. 

Вокалистът Атанас Пенев, Славчо Николов (китара), Иван Калфов (бас) и барабанистът Илиян Диков обещават безкомпромисна класа във всички компоненти – музика, саунд, визия, светлинно шоу, мултимедия, настроение и динамика. Също така крият в ръкава си изненади кои ще бъдат специалните им гости в различните градове – при всичките им приятели. 

За своя рождена година бандата прие тази, в която – за добро или за лошо – смени концепцията и постави точки между БТР. Моментът, в който се разграничиха от първия бронетранспортьор, основан в Националната гимназия за древни езици и култури още през 1983 година от днешния мастит диджей и промоутър от електронното движение "Метрополис" – Ясен Петров, като фронтмен, с Вальо Гуевски, Милен Марчев и Жоро Милев на ударните. Метъл тресня срещу техно тресня! По-точно – метъл или техно? Ха да видим кой кого? Като да беше вчера, си спомням как, когато седмичният вестник "Ритъм" беше преформатиран в луксозно месечно списание, върху корицата на един от неговите броеве фотоасът Елена Ненкова снима бетеерите вдясно и "Метрополис" вляво – да дърпат едно въже, малко нещо като дядо и ряпа. Пък то всеки беше поел по своя си път, а локомотивът теглеше препълнени с фенове вагони.

Наследниците на "Щурците" – така нарекоха в края на 90-те хард рок бандата, търсила около десетина години истинската си физиономия. Кой ли не мина през нея? Какви ли стилове не опитаха членовете ѝ? Като се започне с траш и се свърши с мелъди рок. Как ли да забравя образното сравнение на Евелина Димитрова за ръката на китариста Вальо Гуевски, която била като детско гробче. Това обаче бе в свирепия метален период. После нещата като че ли си дойдоха на мястото. Наско застана отпред, а Славчо и бате Киро Божков хванаха здраво китарите. Иван и Жоро си бяха бетон и естествено дойдоха хитовете. "Елмаз и стъкло" събра овациите на жадната за метално-баладичен саунд публика, а "Хей, момиче" и "Хвани живота си в ръце" се поклониха на непреходните хард рок традиции. В този период музикантите се утвърдиха като най-активно концертиращата българска банда, разполагаща с френски мениджър и вече позната в няколко европейски държави. Мелодици, романици... 

И ето ни я институцията Б.Т.Р. 30 години на върха с рок музика в една доста враждебна среда за подобен род авантюри. Създадоха над 100 авторски песни в 13 албума, последният от които "Пъзел". Обиколиха света няколко пъти. Свириха къде ли не – от Италия, Сърбия, Украйна, Великобритания, Нидерландия – до екзотичните Китай и Виетнам, и с кого ли не от своите кумири – "Дийп Пърпъл", "Моторхед", "Айрън Мейдън", "Уайтснейк", "Скорпиънс", Рони Джеймс Дио, "Назарет", "Юръп", "Aксепт", "Гама Рей", Майкъл Шенкер, Джон Лоутън... За класациите да не говорим, нашите бойни машини направо са абонирани за тях – дали ще е акустична баладка, резлива жица или пък бенгалски социален огън с бодлив текст и две сълзи подир сладостна въздишка... ами, все са в музикалните стълбици и в сърцата. Все едни запалки горят в тъмнината на залата, а телефоните снимат ли, снимат. Никога не ги чух да казват: "Сега ни интересува да сме група No 1 и на всяка цена да сме първи в чартовете". Отдавна излязла от рамките на задимените клубове, формацията преспокойно пълни зали с по 4000-5000 места. 

А, да, щях да пропусна – рокаджиите, които въобще не са радост за журналиста – "жълтотърсач", влязоха и в учебниците по музика. Дали им остана непокорен връх, не зная. Но съм убеден, че минаха във фолклора. Засега – само в градския. Сдобиха се с "кавър версия", разработена от съвременния градски фолклор. Тя е по хита "Цвете от луната": "Мечо от Луната паднал на Земята и си хапнал мусака..." още от края на миналия век. Миналото хилядолетие, по-точно. "Спасение" наистина беше сериозна, прекалено сериозна композиция. 

След нея, в края на 1998-а Б.Т.Р. вече се превърнаха в емблема на всички местни "анти-дрога" движения. Посланието на парчето е толкова декларативно, еднозначно и праволинейно, че е способно да вбеси интелектуалеца, който подлага всичко на съмнение и винаги търси двете допълващи се, противоположни страни на нещата. Изявите на състава в социално ангажираните концерти против дрогата и насилието дават директна възможност на Наско Пенев да отправи послания към много хора. И то – послания, които определено биват чути. А в тях вокалистът е пределно искрен. Вярно е, че хората гледат предимно фронтмена на сцената, но той никога не си позволи да каже "аз" вместо "ние". А е Наско с фамилия "от Б.Т.Р." В този миг в главата ми се загнездва клишето "добре смазана машина". Какво пък, на Б.Т.Р. им отива. "Бетеер"-ът трябва да бъде точно такъв. Единственото, което не ми стана ясно през всичките тези години, е защо Б.Т.Р., а не, примерно, Валяк?

В началото Б.Т.Р.  като абревиатура на Bending The Rules. А пък вие, ако сте заклети пацифисти, спокойно може да тълкувате Б.Т.Р. като "Бира, телевизия и радио". Българското национално радио. И по-специално програма "Христо Ботев".

 Чуйте в звуковия файл.