Преди повече от 10 години, вдъхновен от идеята за запазване на българската традиционна култура и народния стил, Иван Тонев – Гърбача създава с група ентусиазирани приятели Сдружението "Хайдути". В този момент той не може да намери хайдушко облекло, което отговаря на неговите очаквания, и решава да го изработи сам.
За да се научи как да изработи тези стилни дрехи, Тонев се обръща и към майстора Стойна Кръстанова, който е един от основателите на Задругата на майсторите.
В ефира на "Нашият ден" Иван Тонев споделя и част от своята работна история. Той разказва за абаджийството - производството на дебела вълна от плат, известна като "аба". Този плат се тъче на стан и има дълга история в българската култура. По неговите думи от византийските хронисти се споменава, че на българските земи се произвеждал груб вълнен плат.
През Възраждането, освен производството на аба, абаджиите са шиели и горни връхни дрехи. Някои от тях са изработвали не само мъжко, а и женско облекло, сукмани. С течение на времето, с появата на фабрично изтъканата вълна и платове, абаджиите са започнали да работят с тях. Някои от тях са станали известни като "терзии" и са изработвали дрехи както по поръчка, така и за продажба. Този вид занаят се е практикувал и по два начина - чрез дюкяни и домошари, които обикаляли от къща на къща и от село на село, предлагайки своите услуги.
Гърбача, както наричат Иван Тонев, отбелязва в предаването, че най-голямата му гордост е да види как хората носят носиите, които създава, и именно това е голямата му награда.
В настоящия момент Иван Тонев продължава да изработва горни връхни дрехи, като ги предлага за музиканти, певци на народна музика, за възстановки и на частни лица. Този начин на работа позволява на българските традиции и ръчни умения да продължават да съществуват и да се предават на следващите поколения.
Чуйте разговора в звуковия файл.
По-уязвими ли са поколенията, израснали преди интернет, към фалшиви новини, пропаганда, конспиративни теории и здравна дезинформация? Конференцията "Информацията има значение: Практики за повишаване на дигиталната и медийна грамотност на възрастните", организирана от фондация "Глобални библиотеки" - България , беше посветена на..
Село Рабиша се намира в община Белоградчик, област Видин и е известно с пещерата "Магура", която се намира на 3 километра от селото и с най-голямото по площ вътрешно езеро у нас – Рабишкото езеро. Според последното преброяване в Рабиша живеят 245 човека. Преди 90 години жителите на селото били 1296. Църквата "Свети пророк Илия" е построена..
В рубриката "Съветите на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация, дългогодишен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Петър Ненов, София: С оглед на обстоятелството,..
Иновативното проучване на лечение на рак на гърдата, ръководено от д-р инж. Веселина Узунова, ѝ донесе място сред топ 30 финалисти в световния формат на Програма "Най-изявените млади личности на света" за 2023 г., организирана от Международната младежка камара – България (JCI Bulgaria). Проучването ѝ в областта на туморната нанотераностика следва..
Противоречат ли на правото на ЕС промените в Закона за адвокатурата? Какви изисквания има нормативната уредба на Европейския съюз по отношение на защитата на важни, според договора на функционирането на ЕС, принципи и права, във връзка със съдебните разноски и възнагражденията на адвоката? За справедливата и балансирана законодателна уредба – една..
Генералният директор на Българското национално радио (БНР), г-н Милен Митев, гостува в предаването "Нашият ден", където говори за ролята си на настоящ и..
Драматичният театър "Невена Коканова" в Ямбол отбелязва 75 години от обявяването си за професионален културен институт. През 1949 година, с Указ на..
Иновативното проучване на лечение на рак на гърдата, ръководено от д-р инж. Веселина Узунова, ѝ донесе място сред топ 30 финалисти в световния формат на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg