Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Богомилството в историята и в наши дни"

Международният стартов семинар е организиран от Института за исторически изследвания към БАН и Центъра за изследване на религиите в СУ

Богомилска беседа
Снимка: istoriograph.bg

Под надслов  "Богомилството на изток и запад" на 13 и 14 февруари в Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе Международният стартов семинар на проект – "Богомилството в историята и в наши дни". Семинарът е организиран от Институт за исторически изследвания към БАН и Център за изследване на религиите в Софийския университет и е финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН.

В двата дни са засегнати темите: Богомилството в България; Богомилството и Изтокът; Богомилството и западното християнство; Образът на богомилството в славянските култури. Презентация за богомилството в историята и в наши дни прави ръководителят на проекта проф. д-р Иван Христов.

В семинара е включена и публичната лекция на английски език "Дискурси за богомилството в Западна Европа" от проф. д-р Мартин Илерт от Университета "Мартин Лутер" в Хале-Витемберг.

Водещият на събитието, арабистът проф. д-р Симеон Евстатиев, който е и ръководител на Център за изследване на религиите в Софийския университет, казва: "Това е част от изпълнението на мисията, която преди 15 години заложихме, правейки този център – да работим заедно с колеги от различни факултети, от различни научни организации, университети и от различни страни." Изследователите са водени от това кредо, за да избягат от инерцията и "овсекидняването" на своята работа. Като арабист и историк проф. Евстатиев е на мнение, че темата за исляма и тази за богомилите са свързани пряко или косвено, като част от историческото взаимодействие между религиозните течения и ереси.

На въпроса с какво е актуално богомилството днес, проф. Евстатиев отговаря: "Богомилството е важно, макар в своята епоха, Средновековието, то да е едно периферно движение, свързано с ширещи се идеи, определяни като еретични от официалната църква. Ретроспективното отношение на по-късните изследователи, по-късните общи настроения събуждат за нов живот богомилството като част от една по-особена идентичност, с по-особена роля на българите. В този смисъл то има значение през ХХ век и за национализма, а по-късно като част от социалистическата идея да се търси всичко друго сякаш, но не и християнството. Виждаме как богомилството бива извикано за живот, неговата роля се представя по начин, по който може би не го е имало, и то остава част от тази национална митология. В миналото то е част от едни много важни за Средновековието разбирания за дуализма. Те идват от източни влияния, влияния от епохата на Елинизма, на зороастризма. Преплитайки се с християнството, те имат голяма роля на Балканите."

Има какво да научим и има нови тези, които могат да бъдат развити, защото виждаме възраждане на това движение, макар и в една еклектична, по думите на професора, форма.

Перифразирайки френския изследовател Клод Леви-Строс, проф. Евстатиев изразява надежда, че изследването, с което учените от университета са се заели, ще допринесе за това темата за богомилството да стане по-малко неизвестна.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Безсъдбовност" – романът на Нобеловия лауреат Имре Кертес

"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..

публикувано на 27.11.24 в 17:35

"Есенна соната" на Плевенския театър гостува в София

Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...

публикувано на 27.11.24 в 14:34

Пунта: Преосмисляне на границите

Срещаме ви с едно от най-смелите пространства за съвременно изкуство в София – галерия "Пунта". Открита през 2022 г. на улица "Дунав", галерията е основана от куратора Бояна Джикова и художниците Аарон Рот и Викенти Комитски. Тя е посветена на пост-интернет естетиката и на така наречения "траш арт" – художествена практика, която експериментира с..

публикувано на 27.11.24 в 13:05

Сатиричният театър с почит към петима големи артисти

90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ.  Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..

публикувано на 27.11.24 в 11:55

Нова поетична антология събира 43-ма български автори

"Антология Съвременна българска поезия" има  официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..

публикувано на 27.11.24 в 10:15