Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каква беше 2023 година за археологията в България и какво предстои?

Снимка: БТА

Открита за посетители е седемнадесетата Национална археологическа изложба "Българска археология 2023". Експозицията представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози. Организирана е по повод професионалния празник на археолога, който се отбелязва на 14 февруари. 

До 26 май тази година изложбата може да бъде видяна в централната зала на Националния археологически институт с музей при БАН.

Каква беше 2023 година за археологията и какво предстои през 2024 г. – разказва в "Нашият ден" доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.

По думите на доцента, изминалият археологически сезон за пореден път е бил успешен, а кратката представителна извадка в изложбата го доказва по красноречив начин. Директорът на института разказва, че археолозите са срещнали проблеми, свързани със сесията към Министерство на културата, защото много са се забавили сроковете за изпълнение. Някои от договорите са сключвани през септември и октомври миналата година и работата е продължила до късна есен/ранна зима. Въпреки това екипите от различните институти, музеи, университети, национални институции успяват да свършат работата си с добър резултат.

Над 400 находки от 300 археологически обекта могат да бъдат видени в изложбата, а за десетки други има допълнителна информация. Доц. Попов запознава слушателите на предаването с някои от акцентите.

Известният обект Провадия-Солница и подновените проучвания на некропола край Варна не спират да изненадват археолозите у нас и по света.

Спасителните разкопки във връзка с осъвременяването на железопътната мрежа, са довели до любопитни находки, свързани с две римски пътни станции – до село Алдомировци, Софийска област и  край Чирпан.

"Подводната археология се отчете по един атрактивен начин. Единият основен акцент са материалите от проучванията в пристанището на Созопол, финансирани от Министерството на културата. За пореден път се доказа, че Аполония е била много важна търговска дестинация. Материалите, които се откриват са от най-различни места, свързани с тогавашния малоазийски, егейски, гръцки свят. И един по-съвременен обект, но също толкова интересен – в района на Китен един кораб от XIX век беше проучен от колеги от Центъра за подводна археология. Каргото, с което е бил натоварен корабът, част от материалите са представени в изложбата – китайски порцеланови съдове", разказва доц. Попов.

Доцентът обръща внимание, че друга изложба, посветена на некропола при Требенище – изключително успешен проект, осъществен съвместно с археолози  от Белград, Охрид и Скопие – все още може да бъде видяна в Националния археологически институт с музей при БАН до края на март месец.

Гостът анонсира още няколко интересни проекта, които предстоят в рамките на годината. През лятото ще се състои голяма изложба, посветена на 20 години от началото на проучванията в Провадия-Солницата по ръководството на акад. Васил Николов. Тя ще представи важна информация и материали за един период преди 6000 години. Есента ще бъде открита и изложба, свързана със средновековното въоръжение на българската държава.

Относно това дали сме добри стопани, доц. Попов казва: "Без съмнение България е изключително богата на археология, от друга страна, гледайки какво правят другите съседни държави, има какво още да желаем и на какво да се учим." 

Според доцента Министерство на културата в продължение на около 12 години има добра по замисъл и параметри програма за осъществяване на теренни археологически проучвания и тяхното социализиране с публиката. По думите му, регистрираните националните археологически обекти на България са над 25 хил., но системата се обновява и обектите всъщност са в пъти повече от тези, които към този момент са вкарани в базата.

"Това, което ни липсва, е дългосрочност и средносрочност." Трябва да има по-добра стратегия относно това, което остава като краен резултат от проучванията, смята Попов.

"Истината е, че не сме добри стопани, колкото и неприятно да звучи за българите като оценка. Има общини, които се справят по добър начин, има и такива, които не се справят. Общините трябва да са основните играчи, регионалните музеи – те трябва да са действащите лица в тази система. От друга страна, това, което се дава от държавата за култура, е изключително оскъдно", казва Христо Попов, според когото не само парите, но моделът на работа е един от основните проблеми у нас.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ралука Над

Румънската писателка Ралука Над за антропологията и писането

"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
проф. Иван Газдов

Добрата вибрация

На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба.  Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..

публикувано на 10.01.25 в 14:57

Предпремиерна среща с младата румънска поезия в антология

Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..

публикувано на 10.01.25 в 12:45
Димитър Димитров и учителят Димитър Драгнев

Българин триумфира на Цицероновия конкурс: Как латинският го отведе в Оксфорд

Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..

публикувано на 10.01.25 в 09:52

Как Пловдив утвърди мястото си сред културните дестинации в Европа?

2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..

обновено на 10.01.25 в 09:50