Идентичност и народопсихология: Какво ни прави българи?

публикувано на 28.02.24 в 14:04

Снимката е илюстративна

Снимка: Pixabay

В края на февруари преди 125 години излиза прословутата статия на Константин Иречек, в която той споделя свои наблюдения върху политическия живот в България и върху характерни тогава черти на българите. Днес психологът и университетски преподавател д-р Ясен Димитров, автор на книгата "Какво ни прави българи: разкриване маркерите на българската идентичност" в качеството си на специалист по народопсихология, споделя в "Нашият ден" доколко тези черти са характерни за облика на съвременния ни сънародник.

Партизанщина в политическия живот, разделение, недобронамереност са едни от характерните български черти, според Иречек. Д-р Димитров коментира тяхната актуалност: "Има две неща, които е хубаво да изговорим тук. Първото е – кога го пише това Иречек? Иречек го пише в период, когато самият той е разочарован и вече не е министър, а той е министър в едно правителство, което оспорва Търновската конституция, т.е. иска България да не бъде толкова демократична. Второто е, че наистина тези процеси ги наблюдаваме и сега и те са свързани много с това как ние българите се държим в кризи – спасяваме се поединично."

Включът към българската народопсихология, според госта, се крие в травматична идентичност, изграждана в хода на нашата национална история. Това колко сме страдали и механизмите с които сме оцелели оказват влияние на нашето поведение и до днес. Семейството е станало едно затворено общество и българинът се отнася недоверчиво към хората във външния свят – една устойчива тенденция. По думите на д-р Димитров, травмата е повече от 50% от отговора, а подобна травматична симптоматика не е типично балканска. Например шотландците по подобен начин се делят на кланове и страдат от своята затвореност, обяснява психологът.

Що се отнася до произхода на българската травма, тя има два озточника. От една страна, влияние е оказало турското владичество, което е подсилено в българското самосъзнание от образователната система. Комунизмът е по-болезнената травма за днешното общество, според д-р Димитров. Той е утвърдил у българина чувтсвото за страдание и идеологическа потиснатост. "Лечението е да правим неща, които не са много нашенски.", съветва психологът, според който социалното доверие е ключовият ход.

Втората половина от травматичната идентичност на българина д-р Димитров обяснява по следния начин: "Ние сме силно индивидуалистично общество, като култура. Всичките Балкани сме такива. Имаме нужда от силно очертана властова фигура, която да следваме. Хем ни се иска да има демокрация, хем демокрацията много не ни приляга." Това обяснява постоянното търсене на силна фигура, която да е контейнер на властта и контейнер на отговорността - по възможност силно митологизирана, казва гостът в предаването.

Според д-р Димитров деленето на лагери не е характерно за всички общества – много хора умеят да вземат решение с ясното съзнание, че към момента това решение не е изгодно за тях, но в по-дългосрочен план може да стане. При нас краткосрочното мислене е характерно, заявява той.

В края на интервюто гостът обръща внимание, че в много книги е писано за психологията на българите. Самият Иречек на някои места прави положителни заключения и дава позитивни отзиви – например, че сме народ с голям потенциал. Това вглеждане в негативната народна характеристика отново е травматичен симптом, който трябва да преодолеем, смята д-р Ясен Димитров.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: