Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Представленията, които ни създадоха:

Явор Гърдев и интерпретациите на Шекспир

Калин Николов, Явор Гърдев, Василена Винченцо-Коломоец, Васил Дуев-Тайг и Никола Тороманов
Снимка: Yalta Art Room

Малък си, колкото да се побереш в скута на майка си, а си цял един свят. Растеш с любопитство, недосегаем си, какъвто занапред никога няма да бъдеш. Безкрайно зависим от по-големите, но още дори не разбираш какво означава това. Малък си, но си може би най-големият човек, който можеш да бъдеш. Все още не си обременен. Очакванията, на които се осланя животът всъщност, са все още хубавото в него. Чакането за теб е само понятие за време, но не и самото време. Наистина израстваш, трупаш разбиранията си за света, комбинацията от чутото и видяното започва да придобива вид на изживяно, на спомен за провокирани емоции. И някъде там се появяват въпросите. Те те разчупват, оформят те. В един момент осъзнаваш, че начинът ти на живот се намира някъде в понятието за култура, а изкуството е онова, от което имаш нужда, за да не спират питанията ти. Накрая се озоваваш в тъмен салон, където си колкото един от всички, толкова и свят за себе си, а едни хора от сцената, които възбуждат интереса ти чрез думи, детайли, усещания и всевъзможни умения, са най-прекия ти път до всичко, което е тук и сега. Разбираш, че ставаш свидетел на нещо, което няма еквивалент. Ако ще и безброй пъти да го наблюдаваш, да го изучаваш, да го познаваш – все ще е различно. Ти ще си различен.

Вече си голям, но като малко дете се радваш, като такова и страдаш. Там, в тъмния салон, където светлината идва от сцената, а осветява цялото ти днес, та и утре, неусетно си тръгнал по пътя на себеизграждането. Формираш се като личност, придобиваш критична мисъл, която се оказва ценен инструмент във всяко време, от което си част, а то се върти, подменя, завръща се, динамично е. В него понятията се променят спрямо желанията и обратното. Ти обаче помниш "Представленията, които ни създадоха". Теб, човекът на една от всички седалки в тъмния салон, но и теб, човекът на сцената и този зад завесите.

Yalta Art Room започна поредица от дискусии тъкмо за тези представления. Затова в "Какво се случва" бяха повдигнати темите за природата в човека, но и за човека в природата, за лудостта в разума, но и за мъдростта в лудостта, за днешния ден, който прилича на вчерашния, но и няма нищо общо с него. За думите, които ласкаят, но понякога имат тежест, ако са неизречени. За болестта на времето ни, в което лудите водят слепите. Поне така е било в дните на крал Лир, а той се намеси и в този разговор, в който главно действащо лице беше театралният режисьор Явор Гърдев.

Той измерва времето си в спектакли, а моментът, в който осъзнава, че представленията, които създава, всъщност създават него, се оказва основополагащ. Тъкмо този момент настъпва доста рано за режисьора и в това е ключът.

"Благодарение на това откритие механизмът се превръща в постоянно зареждащ се. То е нещо като, не бих казал чак Perpetuum mobile, защото никой от нас не е вечен, но е като хибриден двигател, който се зарежда от самото действие. В този смисъл колкото по-рано се прозре, като че ли по-добре. Но то е и по някакъв начин привързващо, то се превръща в някаква необходимост, която трябва да бъде удовлетворявана, иначе настъпва криза. Някаква невъзможност да се възприема светът спокойно", казва Гърдев. За него творческият акт е машина, в която обитаваш собствения си свят.

Представлението, което оказва силно влияние върху режисьора, е шекспировия "Крал Лир".

"Пиеси като "Крал Лир" съдържат в себе си нещо, което - когато работиш над него - започваш да приемаш като жизнен опит, който не ти се е случил. Това е една от важните характеристики на театъра. Аз например чрез театър съм се научил на много неща, без да ги преживявам. – обяснява Явор Гърдев. – В случая с Лир разбираш какво е животът в някаква негова фаза. Аз лично разбрах много неща за старостта от пиесата."

Според Гърдев реалиите са присъщи за драматургията, тя не може да живее без тях, защото "се разполага в своето време и за своята аудитория. Няма как да очакваме, че някой ще надскочи времето си по абсолютно универсален начин. Въпросът обаче е в това, че при Шекспир има един много категоричен поетичен език, първо - в своята метрика и в своята ритмика той е уникален. И второ, едни такива сюжетни конструкции, които сами по себе си дават възможност за интерпретация, която е надграждаща във всяко едно от последвалите го времена. В този смисъл ние, под това имам предвид всички неанглоезични хора, имаме и друго преимущество - Шекспир при нас пристига като различен автор с всеки нов превод. Тоест той следва актуализацията на езика, което в английския не може да се случи", разсъждава режисьорът.

Той твърди, че това прави важни новите преводи на Шекспир, които изкискват много висока степен на компетентност във всяко едно отношение - поетическо, хуманитарно, лингвистично, изследователско. Тези преводи обогатяват и собствения ни език, тъй като отразяват негови конкретни фази.

"Тези възможности за интерпретация – допълва още Явор Гърдев - са най-ценното, което аз намирам у Шекспир, защото се чувствам много свободен, когато обитавам шекспировия терен. Тази свобода е свързана с липсата на предразсъдък, който пък е свързан с това, че Шекспир може да бъде класически. Той не може да бъде класически в своите интерпретации."

Всъщност "никой не знае как се прави Шекспир, а всяко време си има свой Шекспир". Почти винаги тенденцията към това да запазим нещо, с което сме родени или запознати, надделява. Това е митът за златния век. Шекспир обаче устоява на това нещо и продължава да се интерпретира. Това как е интерпретиран шекспировия език в друг език дава нова провокация и свобода на сценичната реалност.

Целия разговор с Явор Гърдев чуйте в звуковия файл. В него става дума и за това защо трябва да си даваме сметка, че всеки има свой свят, който иска да наложи над настоящия, но преди това трябва да знае дали този му свят може да съжителства със света на другия.

Срещата с Явор Гърдев в рамките на "Представленията, които ни създадоха" – серията от дискусии, организирани от сдружение "Партизан" и Yalta Art Room – беше на 24 февруари. Тя постави началото на ежемесечните срещи, които имат за цел да завърнат публиката към най-емблематичните заглавия от българския театър в разговор с техните създатели. Дискусиите ще продължат до декември, като техни модератори са Василена Винченцо-Коломоец и Васил Дуев-Тайг.

Снимки: Yalta Art Room, Калин Николов

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Неда Спасова: Не съм "скрита лимонка"

Спектакълът "Скрити лимонки" на австралийската Джоана Мъри-Смит е най-новото заглавие в репертоара на Театър " София ". Представлението се играе на открита сцена Театър "Сълза и смях" . Режисьор е Николай Поляков, който поставя текста за първи път на българска сцена. "Скрити лимонки" са шест истории. Обединява ги формално, видимо и..

публикувано на 22.04.24 в 16:35

"Граф Монте Кристо" на театрална сцена

Любимият ни роман "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма оживява на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев". През 1846 г. светът за първи път има възможност да прочете в цялост един от най-великите романи в историята на литературата. Класиката се поставя за първи път на българската театрална сцена под драматургията на Юрий Дачев и под режисурата..

публикувано на 22.04.24 в 16:17
Момчил Карамитев

Момчил Карамитев за геометричната прогресия любов

Една ефирна приказка създава за слушателите Terra Култура в  разговора с участието на актьора и режисьор Момчил Карамитев и младата композиторка Михаела /Мишел/ Колева. Денят за Момчил започва с един забравен телефон, след което преминава през проблем с автомобила и… Синът на Апостол Карамитев не успява да стигне до студиото. Включва се в ефир..

обновено на 22.04.24 в 14:28

Португалката Маро пристига със своето китарно трио

"Дуендето – казва Лорка – кара кръвта да пламва до болка; изчерпва; отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил; скъсва с всички стилове… Появяването на дуендето винаги предполага решителна промяна на всички форми. То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо, и предизвиква накрая един почти..

публикувано на 22.04.24 в 14:24

Марина Великова и неземната красота на Антарктика

Красотата и душевността на Антарктика прозират във фотографска изложба, която се открива днес – в Деня на Земята – на Моста на влюбените, НДК. Фотографската изложба на Марина Великова "Ледовете на Антарктика" е част от проекта "Антарктика в нови измерения" и представя по иновативен начин Ледения континент.  58 фотографии представят..

публикувано на 22.04.24 в 13:30