Според народните вярвания Баба Марта олицетворява слънцето и пролетта. Месец март неслучайно е наричан Женския месец и отново е символ на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.
В миналото българите вярвали, че когато Баба Марта се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно затова огромна част от традициите и обичайте, свързани с този ден и месеца като цяло, са посветени на омилостивяването на Баба Марта.
Поверието гласи, че на 1 март тя спохожда хората и посевите, облечена е в червен сукман, червени чорапи и червена забрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезе само в чиста и подредена къща, и по тази причина в края на февруари, семействата почиствали домовете си много старателно. Мартеницата е един от най-обичаните български символи.
В село Мурено, Община Земен, Област Перник на днешния ден започва "Фестивал на мартеницата". Началният час на този фестивал е на днешния 1 март от 11:00 часа в галерията на читалището.
Той се организира за първи път и е дело на Калоян Димитров, познат с артистичния псевдоним – Поло Оконе. Той е физик по образование, занимава се с философия, психология, пърформанс, рисува… Живее в селото от три години и има за цел да възроди културната дейност там, разработвайки проекти, свързани със социалната инфраструктура и общественото изкуство.
Взел е решение своето място и реализация в инициативата да намерят изложби, фестивали, социални инициативи, събития от съвременното изкуство, театри и музикални проекти. Идеята е събитието да стане част от ежегодния културен календар на Народно читалище "Никола Вапцаров 1949" в село Мурено.
В ефира на "Нашият ден" Калоян Димитров споделя, че "Фестивалът на мартеницата" е част от културния календар на читалище “Никола Йонков Вапцаров“ на село Мурено. "Това е една моя инициатива, която исках да осъществя отдавна и сега имам тази възможност".
"Фестивалът съдържа няколко основни линии, които са задължителни за всеки такъв формат. Той е доста широк и обхватен, но когато си говорим за “Фестивала на мартеницата“, произведението от един артист е доста стеснено. Знаем, че имаме мартенички, които закачаме по себе си и такава инициатива може да се сведе до някакви по-битови неща“, казва той.
Неговото предложение за Фестивала е да се разшири формата колкото е възможно повече. Могат да участват артисти с творби в различни жанрове – стихотворения, филми, инсталации, пърформанси. "Нямаме ограничение на формата".
Тъй като е невъзможно да се съберат всички участници в един ден, той измисля форма на "неприсъствено участие". "Много хора ни пратиха произведения, които да сложим във Фестивала. Всички участват с много голямо желание, те просто участват, защото е много интересно да направиш нещо, свързано с този празник", посочва още Димитров.
Фестивалът на мартеницата в село Мурено представлява не само събитие за радост и общуване, но и начин да се оживи и подпомогне културният живот в селската среда. Освен това, инициативата на Калоян Димитров предлага разнообразие и интеграция на различни изкуства в един културен контекст, като по този начин обогатява и разнообразява преживяванията на участниците и посетителите.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве? В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..
Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..
Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...
На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..
Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg