1 март не е просто един обикновен ден от календара, а символ на промяна и ново начало. Малки и големи с трепет очакват празника, на който се подаряват най-разнообразни, изработени с грижа, бяло-червени мартеници. Те се носят с гордост и радост и са най-важния моден аксесоар на този специален ден. Слънцето, което вече започва да грее по-ярко, изпраща послание на природата, че зимата отстъпва и пролетта наближава с бързи стъпки. Хората започват да се усмихват повече с разцъфнали нови надежди.
Повече за днешния празник, традициите и какво ще остане за бъдещите поколения в "Нашият ден" разказва музейният педагог Росица Балтаджиева от Националния етнографски музей.
Легендите, свързани с образа на Баба Марта, са многобройни. Променливият характер на месец март се отъждествява с настроенията на митологичната старица. В легендите Баба Марта излиза от дълбините на гората, за да се докосне до хората в този период на годината, разказва музейният педагог.
Балтаджиева обяснява, че мартеницата е запазаила своята изначална функция – да носи здраве, да предпазва от уроки, да измолва плодородие от природата. Освен бял и червен конец в различните части на страната са се вплитали и други символични елементи – сини мъниста, цветни конци, мидички, конски косъм, пера от петел и др.
В митологичното народно битие са възникнали множество обичаи, свързани с омилостивяването на Баба Марта. Вярвало се е, че старицата обича деца и млади хора, затова е било препоръчително на 1 март възрастните да си остават вкъщи. Да се изчисти дома и да се изнесат на показ червените дрехи, престилки и черги са други действия, които биха зарадвали Баба Марта, за да донесе тя със себе си хубавото време.
Разговора с Росица Балтаджиева чуйте в звуковия файл:
Със своите познания по темата към разговора се присъединява и д-р Лилия Старева – философ, писател и фолклорист. Тя ни призовава да си пожелаем всичко хубаво, което искаме да ни се случи в този магичен, преходен ден.
Фолклористът обръща внимание, че мартеницата е приета в списъка на материалното културно наследство, като вносители са България, Румъния, Северна Маледония и Молдова. По думите на Старева това са все територии, които в хода на времето са обитавани от българи и те вероятно са допринесли за утвърждаване на празника по тези места.
Произхода на празника може да се проследи до дълбока древност, казва Старева. Ако се вгледаме в образа на Баба Марта, в нейното завръщане тъкмо в най-граничното време – между зимата и пролетта, в прехода между смърт и препраждане – в лицето на старицата можем да открием култа към Богинята Майка.
Според Старева празникът и мартениците свидетелстват за "космическата разкрепостеност на българския народ", който дори в най-сакралните моменти вярва в общуването с други светове и в магията на изреченото. Това изисква самочувтсвие и е свързано с философията на безсмъртието, характерна за българското митологично самосъзнание, обяснява Старева.
Самата мартеница е наситена с богата символика. В нея се преплитат червеното и бялото или мъжът и жената, небето и земята, духът и плътта, любовта и възраждането. Мартеницата е символ на почит към женското начало, към майката, към природата.
Закачането на мартеници върху цъфнали храсти и плодни дръвчета, по думите на Сатрева, изразява стремежа на човек към общуване с природата и към съучастие в процеса на прераждане.
Мартеницата е израз на желанието да се случват добрите неща.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Фотографът Евгени Димитров представя свои творби в изложбата "Фрагменти от уличната сцена на 90-те". В нея той включва 15 снимки от мозайката на многобройните уловени мигове през този период. Подборът им е почти естествен и включва първите улични музиканти, прославящи България и до днес, смелите копки към прогреса, зараждащите се субкултури,..
Вера Немирова, едно от най-ярките имена в съвременната оперна режисура в Европа, постоянен гост-режисьор на Държавната опера във Варна, представя днес, 9 юли, в Арт салона на Радио Варна своето творчество, свързано с Рихард Вагнер. Нейното пристрастие към оперния колос проличава във всяка от сценичните реализации на негови произведения, които тя..
Днес се навършват 174 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. По този повод Народният театър, който носи името на писателя, отбелязва годишнината с изложба и постановка. Драматургът на театъра поетесата Мирела Иванова е организатор на експозицията "Иван Вазов и Народният театър", която се открива днес, 9 юли, в..
Стефан Мачев е лекар, завършил медицина в Хумболдовия университет в Берлин, където защитава докторат в Института по съдебна медицина с отличие. Завръща се в родината и работи в Националната кардиологична болница, като има признати специалности по ангиология, вътрешни болести и образна диагностика. Пише стихове от младежката си възраст, като е..
Дипломирането, момент, който всички студенти очакват с нетърпение, но когато всъщност настъпи момента идва място на една носталгия за отминалите години и един страх какво следва след това. За втора поредна година проектът на Националната художествена академия "Дипломантите" дава възможност на завършилите студенти от всички специалности да представят..
Борис Михов е един много добър състезател по информатика. Той е ученик в СМГ "Паисий Хилендарски", участва в различни отбори и е посещавал множество..
Хоп – ето ни вече на терен в Долината на виното, с. Могилово, община Чирпан, нямаме търпение да рокясаме. Четвъртото издание на Midalidare Rock In The Wine..
Пространството за изкуство, култура и диалог "Топлоцентрала" закрива своя голям сезон (януари-юли) с петото издание на "Топло фест ". За равносметката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg