Езикът на културата или културата на езика, или в чий скут сме седнали? Защо се задълбочи цинизмът в езика на политиците? Как се появи арогантността и къде изчезна парламентарното красноречие? И защо се стопи богатството на мисли, което раждаше богатството на думи? Какви послания ретранслират медиите днес?
Разговор в "Мрежата" с проф. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика в СУ "Св. Климент Охридски" и в УНСС, обучител по медийно поведение и презентационни умения.
Правилата на ораторското изкуство
"Не би могло да си въздействащ оратор, ако не познаваш основните правила на който и да е език. След това следва логическото изложение, структурата, композицията и аргументите, а в един по-висш етап вече ще можеш да претендираш, че ще въздействаш при тази комбинация от знания и умения. Без да имаш знание, не би могъл да опаковаш думите, да вербализираш каквото и да е."
Така нереченият "брюкселски език"
"Това е така нареченият "абстрактен език", който си има специални конструкции, в които се декларира толерантност, право на другия да има собствено мнение, илюзорна толерантност към правото на мнение, но всъщност това е език, в който се натрупват шаблони, клишета, термини, понятия, дълги изречения, демонстрира се компетентност, но то е софистично, то е недостигащо до хората, избягвам думата избиратели, до гражданите, тъй като има комуникативна бариера. Това е език, който няма образност."
Парламентарното красноречие
"Парламентарно красноречие" е хубав термин. Това значи красиво говорене с цел убеждаване, но и познаване на езика. Първо, има увереност в това, което се казва, а има и ангажираност. Не можеш да убедиш някого, ако сам не си убеден. Второ – има респект към ангажимента да си народен представител. Трето – съществува реална конкуренция на идейна основа, на равнище кауза. Трябва да усещаш състезателното начало, правилата, етиката, да си хомо луденс (играещия човек). Красотата на езика идва от това, че го владееш на много високо равнище. И това не идва само от броя думи, които се използват, но и от умението да се използват така, че с тях да се въздейства върху публиката. Реториката значи да информираш, да убедиш, но и да доставиш наслада, естетика. Това не е само кухото говорене, нито крайно аргументираното, интелигентското, снобското, не е и само лакърдиите или красиво закачливото, напудреното. Това е много сложна конфигурация от елементи и е изкуство."
Арогантният език
"Когато го няма онова усещане за собствено достойнство, за да се противопоставиш етично на своя опонент, може да се вземе решение да си атрактивен чрез вулгаризми, цинизми, разговорен език, чрез ниския регистър на езика, диалектни думи.... Цялото ти тяло излъчва това напористо говорене, подигравката, леката ирония. То даже не става дума за Ганковото кафене, а за някаква тийнейджърска незрялост в политиката или желание да се изпъкне тук и сега. Има разнобой, тотално огрубяване, използване на умалителни имена, целиш да принизиш, да набуташ някого в ъгъла... Не е допустимо да се държиш езиково брутално със своя опонент. Наблюдавах ги много внимателно двамата съпредседатели на ДПС и да, те говорят на два различни езика. Единият – хард, арогантно, брутално назидателно, иронично, другият е рафиниран и не прави словесни фойерверки. Това са два различни стила на говорене. А дали ще има два различни стила на управление, се питам?"
Фастфуд говоренето
"Съжалявам да го кажа, но това е един ентъртеймънт, а трябва да е дебат, противопоставяне по значими теми и проблеми и вземане на решение в полза на гражданите през позициите, освен през поетите ангажименти, които се реализират и чрез законодателството, и чрез промените. Доколко те са подготвени професионално, включително политически, е спорно. В античността, в Древния Рим, ти не би могъл то този начин да охулиш опонента си, дори когато го критикуваш."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – сп. "Реторика и комуникации"
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов , журналист от "Свободна Европа". "Словосъчетанието "Съдебна реформа", най-общо казано, води след себе си българската правосъдна система да може да осигурява справедливост, което пък от своя страна да..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около 80 кокошки и петли, няколко кошера с пчели и няколко кучета. Освен това, в двора си баба Сийка e засадила овошки, сади и отглежда зеленчуци, а за зимния сезон си има и парник. Докато пасе стадото си..
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци. "Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи. Дори..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Сборникът "Изборът на поета: Ивайло Иванов" е резултат от проведената през декември 2022 г. Национална научна конференция "Изборът на поета: 50 години от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg