"Бил съм послушно дете – спомня си Ангел Заберски-син. – По думите на майка ми никога не съм им създавал проблеми, винаги съм се съгласявал с техните нареждания и желания. Попитаха ме искам ли да свиря на пиано и аз отговорих утвърдително, макар след това често да се е случвало да плача и е имало моменти, в които ми се е искало по-скоро да бъда навън, с приятелите ми, вместо да се упражнявам. Но никога не съм бил лишаван от игри! Имах прекрасно детство, играл съм на всичко, което беше модерно по онова време. Правилото беше: "Уроците научени – има време за игра!". А имам колеги и приятели, които нямат детство, и смятам, че това не е редно. Защото когато в един момент узреят и станат солидни личности, започва да им личи, че не са имали детство – искат да си го компенсират по някакъв начин. Аз бях напълно нормално дете – и отличник съм бил, и съм учил, и съм свирил... но не съм се лишавал от нищо!"
За детството, за първата среща с инструмента, който по-късно ще осмисли целия му живот, за прекрасната атмосфера в семейството на композитора Ангел Заберски и певицата Маргарита Радинска, както и за много други интересни неща разговаряхме с Ангел Заберски-син в студиото на "Предаване без име".
В две поредни съботи – на 9 и 16 март – можете да научите как се е насочил към джаза, кои са неговите кумири, какво и с кого обича да свири и какъв е на сцената и живота. Ще чуете и две от най-новите му произведения, които НЕ СА джаз, а са в областта на симфоничната музика: "Капризите на дамата" и "Рапсодична фантазия".
В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния..
Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg