Новата вълна приижда...
Нова, нова – колко да е нова?! Тя е вечна особено когато става дума за митичната "Нова генерация". Моята генерация. Студената вълна. Завинаги!
Над три декади от деня, в който Димитър Воев – най-популярният български член на легендарния "Клуб 27", полетя отвъд смъртта, отправи се спокоен и горд към безкрая. Един цял "Наш ден" не би ни стигнал, за да обясним какво представлява неговата личност за модерната българска музика. Освен лидер, вокалист и басист на "Нова генерация" – емблема на "новата вълна" в България, Митко беше от основателите на легендарната ъндърграунд група "Кале", както и на едни от най-оригиналните авангардни музикални проекти у нас през 80-те и 90-те – "Вход Б" и "Воцек и Чугра". Стиховете на Воев бяха приветливо мрачни, едновременно абстрактни и точни, и в повечето случаи – пророчески. С тях отраснаха поне две поколения, а това е страшно много:
"Нова генерация". Името ѝ обяснява всичко. Димитър Воев беше не само нейният басист и вокалист, а нещо повече – идеен двигател и поет от рода на онези, каквито се раждат веднъж на сто години. Бунтът му – плашещ и скверен в "Кале", нежен, мрачен и извисяващ в "Нова генерация". Думи, от които толкова силно и искрено крещи самотата, текстове със силна социална позиция, а именно самотата, е една от най-страшните болести на младия човек и днес. Така "студената вълна" престана да бъде просто понятие, а опит за вглеждане във вътрешното "аз".
Само че тогава, в края на 80-те и началото на 90-те, нещата изглеждаха по-елементарни и черно-бели. Предполагам, че за обществото Воев беше просто един малко странен и свръхчувствителен младеж с известен поетичен талант, а веждите на мнозина танцуваха с въпрос е ли земно това отнесено същество. За феновете на "Нова генерация" беше различно – предаността им към групата беше въпрос почти на живот и смърт. А дори да не харесваха музиката, хората не можеха да останат незасегнати от лириките на Воев.
"Нова генерация" ще изнесе бутиков концерт на 20 март в столичния клуб "Строежа", но на новия му адрес. (На това място групата не е стъпвала от времето, когато той се намираше в Студентски град). Само 300 души ще могат да гледат на живо оригиналните членове Кристиан Костов (китара), Михаил Пешев (синтезатори), Катето – т.е. Екатерина Атанасова (вокал, клавишни), Симеон Воев (китара), Алекс (бас), Деян Драгиев "Даката" на барабани, а така тежката роля с микрофона е поверена на Иван Пелов – Тери, когото свързваме с "Ейлиън индъстри". Те ще изпълнят най-популярните и любими мрачни химни на не едно поколение.
В памет на Димитър Воев! Творец от утре, а не от вчера. "Новата генерация" генерира по-трудното: смисъла не на битието, а на небитието. Оставяйки настрана цифрата 27 (години) и асоциацията с оня зловещ световен клуб "27", страхопочитанието идва от фамозната му гениалност. За него не бива да се говори в минало време. Нито ще е честно, нито ще е вярно. Колкото музикант и композитор, толкова и поет – сложен, но без да разклаща словесен бъркоч и да помпа настроението с кух патос – за разлика от мнозина други... Съвсем не на последно място – впечатляващ басист.
Само два, но пък затова какви албума. По грозна ирония вторият – "Отвъд смъртта", видя бял свят малко след безвременната кончина на Митко след тежка мозъчна операция. Напук на смъртта: така поезията, рок-ен-ролът и тленното създадоха заедно един от българските култове на 20-и век. А дали само на 20-и?
Нова генерация – Нарцис (3:52)
Чуйте в звуковия файл:
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg