Характерният вкус на България и неговата връзка с културно-историческото наследство у нас е ресурс за развитието на регионите. Кулинарният туризъм най-често е съпътстващо преживяване, свързано с консумация на локални хранителни продукти. Дегустация, опознаване на производствените процеси, състезания, демонстрации – това са дейности, свързани с този вид туризъм. В "Нашият ден" проф. Вера Николова говори за същността, ценностите и бъдещето на кулинарното наследство на България.
Авторът на книгата "Кулинарният туризъм в България" заявява, че страната ни не е позната на света като кулинарна дестинация, а притежава потенциал за развитие в тази посока. Кулинарният туризъм има принос към другите форми на туризъм. Той е пряко свързан с културата, местното гостоприемство и атрактивността на дадено място, обяснява проф. Николова.
За съжаление трудно се конкурираме с наложените световни тенденции, тъй като търсенето на местни продукти е свързано с големи проблеми – те трудно достигат до пазара или изобщо липсват. Къщите за гости, традиционните ресторанти, семейните ферми не могат да задоволят цялата потребност от тези продукти. Проф. Николова обръща внимание, че в този процес роля играят и рестрикциите на Българската агенция по храните, някои от които са съобразени с европейски забрани за безразборно предлагане на домашни продукти на пазара. Изчезват и традиционни породи животни, добавя проф. Николова – без тях производството на характерни месни и млечни продукти става невъзможно.
Фермерските пазари, кулинарните събития, фестивалите и изложенията са начин за популяризиране на кулинарните традиции на страната. За опазването на местния вкус проф. Николова казва: "Много е важно съхранението на кулинарните традиции и техните носители. Хората си отиват – остават рецепти някакви, но доколко остават продуктите. Променя се много голяма част от местното гостоприемство и от вкусовите характеристики. Предаването от поколение на поколение е много важно."
Професорът очертава някои видове туристически дестинации и посочва световните кулинарни тенденции, към които и България се присъединява. Бързата кухня тя определя като потребност на съвременния свят. Българската кухня не е бърза кухня. В нея се готви на око и за удоволствие, а най-важно е общуването, казва проф. Николова.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Слънчевата енергия изпревари въглищата в електроенергийния микс на ЕС през миналата година. В страните от ЕС Слънчевата енергия е генерирала 11% от електроенергията като е изпреварила въглищната енергетика, чието производство вече е под 10% . През 2024 г. преходът към електроенергия в ЕС продължи с бързи темпове, като слънчевата енергия..
За нерешените проблеми на пациентите с епилепсия у нас говори в Lege Artis д-р Филип Алексие в, невролог и специалист епилептолог. В началото на разговора д-р Алексиев разграничава единичните случаи на епилептичен пристъп – състояние, което невинаги преминава с гърч и припадък, и заболяването епилепсия , което е хронично...
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу поставянето на автомати за лекарства извън аптеките. Темата в Lege Artis коментира Димитър Маринов, председател на съсловната организация на фармацевтите в България. По думите на Маринов..
Бракът е вечна тема, а към нея православното християнство има изключително дълбок и прецизен поглед. В Международната седмица на брака в "Нашият ден" разговаряме с отец Добромир Димитров , преподавател в Богословския факултет на Великотърновския университет и предстоятел на българския храм "Св. Йоан Рилски" в Лондон. Бракът, по..
Днес (12 февруари) се състоя представянето на книгата "Безправието и дехуманизирането на ЛГБТИК+ хората в България" , създадена съвместно от доц. Деяна Марчева и доц. Евелина Стайкова от Нов български университет и от организацията "Действие". В "Нашият ден" книгата представя Деница Любенова от организацията. "През последните близо..
Неотдавна, при посещението ми в новото ателие на Живка, с удивление разбрах, че това място всъщност е било родният ѝ дом. Да, в София – днес вече..
През 2023 г. Софийска градска художествена галерия получава голямо дарение от Юлия Банкова и нейни близки – наследници на големия художник и скулптор..
Мръсен въздух, сковаващ студ, вятър, мъгли и човешката кожа, уязвима от всички тези природни фактори. Разговаряхме с дерматолога и водещ специалист в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
