На 8 април всяка година се отбелязва Международният ден против генетично модифицираните организми. Този ден служи за подчертаване на важността на проблемите, свързани с ГМО, и за насърчаване на обсъждания и дебати относно тяхното използване и последиците от него.
На 5 юли 2023 година Европейската комисия представя проект за регламент, който се отнася до новите ГМО, определяйки ги като "нови геномни техники". В този проект се посочва, че тези технологии ще имат значителни ползи като намаляване на екологичните въздействия, свързани със земеделието, и подобряване на хранителната сигурност.
Въпреки това се пораждат сериозни въпроси относно нивото на регулация и контрол върху тези технологии. Тази тема стана предмет на интензивни дискусии, в които се включиха различни гласове от обществото.
Един от участниците в дискусията Ивайло Попов от Сдружение "За земята" споделя своето мнение по въпроса в ефира на "Нашият ден". Той подчерта, че “новите геномни техники“ използват методи, различни от тези, които се прилагат при старите ГМО. Тази разлика е основна, тъй като новите техники могат да предизвикат промени в генома, без да е необходимо внасянето на гени от други организми.
Според него основният механизъм, използван в тези технологии, е "генетична ножица", която позволява срязването на ДНК на определени места и използването на самите механизми на ДНК за възстановяването на нейната структура. Въпреки потенциалните ползи, Попов изразява загриженост относно липсата на прецизност на тези техники и възможните нецелеви ефекти, които биха могли да доведат до непредвидени последици както в земеделието, така и в медицината.
Той призова за подход, основан на научни изследвания и стриктни тестове за безопасност, преди въвеждането на всяка нова модификация.
Попов заключава, че въпреки бурния напредък в технологиите, се изисква внимателен подход и постоянно научно наблюдение, за да се гарантира безопасността и ефективността на навлизащите нови технологии.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
