Времето, с течение на което културата еволюира и се променя, носи със себе си богатство от истории и вдъхновяващи личности. В този контекст разговорът с писателя Николай Табаков разкрива едно ново измерение на културата, осветяващо я през призмата на спомени и лични връзки. С вдъхновение и припомняне на негови срещи със значими фигури на българската култура, Табаков споделя специалната си връзка с Вера Мутафчиева. В разговор за "Terra Култура" писателят не спестява думи в описание на сложността и богатството на нейната личност.
"Вера – казва Табаков, – не може да се забрави". С топлина и уважение той споделя спомени от тяхната близка приятелска връзка и честите срещи в нейния дом. Табаков казва, че тя никога не използва думата "Бог", но през един особен образен език ни показва как да вдигаме погледа си и да търсим висши смисли в живота.
"В последните си години Вера казваше: "Когато си отида от този свят, гледайте в облаците, там ще ме видите". Един Бог знае каква религия изповядваше Вера, беше османист по образование, не съм я чувал да произнася думата Бог. По този начин тя ни казваше – вдигнете си очите от носовете на обувките, погледнете нагоре", разказва той.
"Пиехме си ракията в нейната кухня, в която аз познавах всеки детайл, всяка вазичка, тигана, в който тя готвеше… До тях имаше една пицария, там ходехме вечерно време, смешното беше, че в съседното заведение се събираха прочутите генерали от ресторант "Монтерей", които, за да стигнат до заведението, трябваше всяка вечер да минават покрай нашата маса. Не мога да ви опиша какво уважение изпитваха тези хора към Вера", разказва още той.
"Дано да съм ученик на Вера", казва той и признава "трудно е да бъдеш неин ученик, това са много високи изисквания. Хора като нея, Радичков, Хайтов и другите, пътуваха в друга класа, те не бяха нормални хора. Това бяха хора на духа. Те не си играеха в дребнавости, правеха такива неща, че зад тях остават школи."
В предаването писателят шеговито цитира и едно определение, което е давал приживе проф. Богдан Богданов за Вера Мутафчиева: "Най-високо просветеният циник в българската литература се казва Вера Мутафчиева“.
Участие в разговора взе и директорът на програма “Христо Ботев“ Кин Стоянов. "Имах щастието след 1998 г., около моята 40-годишна възраст, да общувам с Вера Мутафчиева, която беше член на Управителния съвет на Фонд "13 Века България", разказа той в ефира на предаването.
"В своята зряла възраст аз попаднах в съвсем друг писателски дом, от дома на Радой Ралин попаднах в дома на Вера Мутафчиева, на една зряла възраст, вече с четири деца, там получих едно съвсем друго възпитание – не знам на кой от двамата да съм по-благодарен", смеейки се, разказва Стоянов.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В предаването "Какво се случва" ви срещаме с проф. Елена Баева, театрална режисьорка и дългогодишна преподавателка по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, създателка на театралния колеж "Любен Гройс", нейни студенти са сред най-известните съвременни български актьори. Говорим за пътя на актьора, за неговото изграждане, за..
Музикалният театър гостува на Празниците на изкуствата "Аполония" със своя мюзикъл по песните на Стефан Диомов "Здравей, как си, приятелю" на 1 септември от 21 ч. в Амфитеатъра на Созопол. Емблематичната и обичана от всички поколения песен на " Тоника" e избрана за заглавие на мюзикъл, създаден специално за Музикалния театър. Идеята е на Еделина..
Стара София оживява чрез старите български ленти в една вълнуваща инициатива на кино "Влайкова". Поредица от прожекции запознават младата аудитория с лика на столицата през 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век, запаметен в някои от класиките на българското кино. Завръщаме се в атмосферата на филма "Рицар без броня", чиято прожекция..
На къщния праг да седя, да чакам, когато ще мине обичния, чакан с години, далекия път да следя. Откъс от стихотворението "На прага", Дора Габе Кой е домът, на чийто праг голямата българска поетеса сяда, за да следи "далекия път" – журналистът Владимир Дворецки разказва в "Terra Култура" за един, изчезнал след бомбардировките над..
На 2 септември се навършват 135 години от смъртта на Захари Стоянов , революционер, политик, журналист и писател. Джендо Стоянов Джедев е роден през 1850 г. в семейството на овчар от сливенското село Медвен. Стоянов завършва църковно и класно училище в родното си място, а поривът към просвета го отвежда във Варна и в Русе. Захари Стоянов е..
Изложба " Спирка София’70 " с архивни фотографии от Панайот Бърнев в DOT София канят публиката между 3 септември и 5 октомври на разходка в един от..
В "Покана за пътуване" излъчихме като сериал разказите на художничката Петя Илиева за петседмичното ѝ пътуване из Куба, Бразилия и Аржентина. Неусетно..
На 2 септември се навършват 135 години от смъртта на Захари Стоянов , революционер, политик, журналист и писател. Джендо Стоянов Джедев е роден през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
