В спора за златодобива в близост до населените места разногласията се задълбочават. Протестите на жителите на Западна България срещу планираните златни мини, които биха се намирали недалеч от техните домове, не са само повод за дискусии, но и предмет на сериозни разсъждения от страна на различни експерти и граждани. За да разберем по-детайлно какво е на практика предстоящото предизвикателство и как би могло да засегне общностите в засегнатите райони, се обърнахме към някои от ключовите фигури в спора.
На 18 март жители на Божурище излязоха на протест заради проучвателните дейности и добива на злато на територията на общината.
В интервюта за рубриката "Денят делово" на предаването "Нашият ден", Веселин Денев, администратор на създадената връзка с казуса Facebook група "Не на златодобива в общ. Божурище", Михаил Славчев, общински съветник и активист, както и инженер Георги Андонов, споделиха своите опасения.
"Това, което ни обединява, е желанието да живеем спокойно и в една чиста среда", казаха те. "Не мислим само за нас, а за нашите деца и бъдещите поколения, тъй като ефектът от един такъв рудник ще се разпространява десетки години."
Те подчертаха, че планираната територия за златодобив е значителна – 194 квадратни километра, която засяга части от пет общини. Това включва Божурище, Банкя, Брезник, Сливница и Драгоман. Ако дейностите продължат, територията, която инвеститорът има разрешение за добив, ще бъде още по-голяма. Това създава загриженост за възможните негативни въздействия върху околната среда и здравето на хората.
Един от основните аргументи на противниците на златодобива е свързан със запазването на природните ресурси и биоразнообразието. "Ако това се случи, е неизменен факт, природата ще бъде унищожена, – заявиха те. – Там, където е планирана въпросната проучвателна дейност, всъщност е 100% горска местност. Ако след сондажите инвеститорът пристъпи към добив, тази гора ще изчезне."
Освен това противниците на златодобива изразиха загриженост относно замърсяването на въздуха, което може да бъде предизвикано от открития добив, включително използването на взривове и химически реагенти. Тези процеси могат да доведат до генериране на фини прахови частици във въздуха, което може да има сериозни последици за здравето на хората и околната среда.
Чуйте в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg