В спора за златодобива в близост до населените места разногласията се задълбочават. Протестите на жителите на Западна България срещу планираните златни мини, които биха се намирали недалеч от техните домове, не са само повод за дискусии, но и предмет на сериозни разсъждения от страна на различни експерти и граждани. За да разберем по-детайлно какво е на практика предстоящото предизвикателство и как би могло да засегне общностите в засегнатите райони, се обърнахме към някои от ключовите фигури в спора.
На 18 март жители на Божурище излязоха на протест заради проучвателните дейности и добива на злато на територията на общината.
В интервюта за рубриката "Денят делово" на предаването "Нашият ден", Веселин Денев, администратор на създадената връзка с казуса Facebook група "Не на златодобива в общ. Божурище", Михаил Славчев, общински съветник и активист, както и инженер Георги Андонов, споделиха своите опасения.
"Това, което ни обединява, е желанието да живеем спокойно и в една чиста среда", казаха те. "Не мислим само за нас, а за нашите деца и бъдещите поколения, тъй като ефектът от един такъв рудник ще се разпространява десетки години."
Те подчертаха, че планираната територия за златодобив е значителна – 194 квадратни километра, която засяга части от пет общини. Това включва Божурище, Банкя, Брезник, Сливница и Драгоман. Ако дейностите продължат, територията, която инвеститорът има разрешение за добив, ще бъде още по-голяма. Това създава загриженост за възможните негативни въздействия върху околната среда и здравето на хората.
Един от основните аргументи на противниците на златодобива е свързан със запазването на природните ресурси и биоразнообразието. "Ако това се случи, е неизменен факт, природата ще бъде унищожена, – заявиха те. – Там, където е планирана въпросната проучвателна дейност, всъщност е 100% горска местност. Ако след сондажите инвеститорът пристъпи към добив, тази гора ще изчезне."
Освен това противниците на златодобива изразиха загриженост относно замърсяването на въздуха, което може да бъде предизвикано от открития добив, включително използването на взривове и химически реагенти. Тези процеси могат да доведат до генериране на фини прахови частици във въздуха, което може да има сериозни последици за здравето на хората и околната среда.
Чуйте в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg