Един мъдър човек каза, че откакто се е появило радиото, самотата вече не била същата. А какво да кажем за музиката в такъв случай?! Какъв разговор само водим с нея, без дума да кажем.
Когато душата има нужда да замълчи и търси друга душа, музиката говори като за двама. Когато живееш между невъзможности, музиката ти показва пътя. Разкрива ти светове, за които дори не подозираш. Често те могат да се намират в самия теб. Когато искаш да сложиш заобикалящата те реалност на пауза, пак музиката остава, за да ти каже, че всичко идва, за да си отиде. Че трябва да се усмихнеш и да видиш и хубавото в края, където всъщност те чака начало. Когато умът има нужда да притихне, а тялото да си вземе своето – музиката му дава повод за движение.
Човек е човек, когато е на път, а с музиката сме във вечно пътуване. С нея и градът, който познаваш до болка, може да ти се стори нов и красив. Улиците му да ти разказват истории за чудо и приказ, а хората наоколо да не ти пречат. Музиката изгражда идентичности, пише мечти и вдъхва любов във всичко.
Замислите се – къде отивате, когато ви е дошло до гуша от този свят? Или когато точно от вкусното в този свят искате да опитате? Къде можете да се засмеете като малко дете, докато очите ви се пълнят със сълзи? А къде можете да бъдете с човека, с когото този и всеки следващ свят не може да ви събере? Не е ли винаги на едно и също място – в ъгълчетата на музиката, която обичате. Там е, всеки го знае от опит.
Най-хубавото на тази музиката е, че се създава от хора, влюбени в нея. Хора, които вписват времето си в нейните вълни и ни дават възможност да го съпреживеем. С музиката има усамотение, но няма самота и това е причината за среща с две момчета, които знаят, че в живота винаги е по-добре, когато сме двама. Когато има някой, с когото да си пиеш чая, с когото под едно небе да търсиш едно и също, с когото да изживееш послето си.
Точно тези две момчета споделят общо усещане за музиката и знаят как да накарат другите да се заслушат в тях. За вярата им в това, което правят, за смисъла в писането на музика, която декорира времето и пространството и отвежда много от нас на любимото ни място, за всичко, което предстои, и за идеята да има днес, което да води до утре, гости в "Какво се случва" бяха Кристиян Макаров и Юлиян Славчев. Група "Молец", ако изобщо се питате.
Те проповядват емоция със своята музика. Емоция, която остава като послевкус от всяка песен. Тя според тях е причината човек да иска отново да преживее момента на слушането ѝ.
Молец отключват емоцията, докато творят, а след това умело я обличат в думи, които да достигнат до другия. Материализират я, доколкото е възможно, без да я осакатят. На мнения е са, че идеята е да се оставиш изкуството да те изненада – първо теб, твореца, а след това и теб, съпреживяващия. Красив е начинът, по който тече изкуството – мислят Крис и Юли – а най-красиво то остава у човека, когато е ненапълно обяснено и анализирано.
"Въпреки това колко сме човешки, грешни и неперфектни сме благодарни, че сме поставени на една сцена, от която могат да се кажат едни неща", смята Юлиян Славчев.
"Моят най-голям страх – продължава той – е да изгубя любовта към хората, любовта към Бога, към изкуството и към поезията. Вяра и любов никога не могат да съществуват разделени една от друга, т.е. вярата без любов автоматично не е вяра, а нещо друго – религиозност, суеверност. Както и любовта, без да вярваш, че тя има бъдеще, има място за тебе в нея и тя в теб – не можем да я наречем любов."
“Молец” пеят за вярата, която дава истинската свобода.
"Кой е свободният човек всъщност е един интересен въпрос. Според мен всеки човек робува, слугува на дадено нещо. Много често го срещам това при опозиция за вярата: "Ама как вярваш, това не те ли ограничава, затваря, слагате в едни догми и правила на живеене, което те лишава от свободата?". В същото време същите тези хора робуват на други неща - вина, пристрастявания, депресия. За мен човекът винаги е създаден да бъде зависим от нещо, той никога не може да бъде сам по себе си съществуваща единица, защото винаги ще залитне по нещо. По тази логика аз видях в моя живот, че единствената свобода е възможна, когато аз съм зависим от личността, каквато Бог е. Там мога да имам пълното доверие, пълната безусловна любов, да имам пълното приемане и с това приемане и тази любов аз вече не трябва да робувам на човек, за да спечеля одобрение и не трябва да си нося бързи допамини от някакви места, понеже аз вече съм обичан само щото съм", обяснява Юлиян.
"Всъщност истинската свобода означава да нямаш много хубави неща, да си напълно сам. Всяко нещо, което по някакъв начин изисква твоето внимание, ограбва свободата ти. Да имаш куче – означава, че ти се ограничава свободата. Да имаш близък човек, да имаш работа – означава, че ти се ограничава свободата. Това е пряко свързано с любовта и с това как нашето съвремие разбира или по изкривен начин възприема тази концепция – че ти може да си немного ангажиран обичайки. Истината е, че когато обичаш истински, ти наистина се ангажираш с това нещо – дали е изкуство, дали е човек. Това малко или много взима от свободното ти време, което ти иначе би по някакъв егоистичен начин прекарал. В същото време това е единственото нещо, което има смисъл. За съжаление до голяма степен може би заради това толкова връзки в нашето съвремие приключват много бързо. При първия проблясък на някакъв проблем хората си казват, че явно вече не се обичат. Щом имаме проблеми, значи не се обичаме. Това е смехотворно само по себе си и тъжно. В решението на тези проблеми ти разбираш всъщност колко много обичаш човека отсреща и че има смисъл да се борите за любовта си", допълва го Кристиян.
Тъкмо той говори и за това какво означава да си създаваш време за осъзнаване и защо заради егото ни масово ни липсва чуването в общуването.
Целия разговор в звуковия файл.
Турнето на група Молец през 2024 година включва датите 15 август – "Античен театър" Пловдив, 13 септември – "Летен театър" Варна и 21 ноември – зала "Арена София".
Снимки: ФС на група "Молец"
Концертът "Петолиния и вдъхновения" е проект на композитора Костадин Генчев. Той преплита класическата музика и фолклора, като се смесват тембрите на инструментите. Генчев коментира, че когато звучи класически щрайх квартет и квинтет с контрабас, смесвайки тембъра на виола или цигулка с гъдулка, на кларинет с кавал, класическа китара и тамбура, се..
Група Sage се сформира в Амстердамската консерватория и обединява четирима млади музиканти, събрали се в забележителния нидерландски град. Тромпетистът Рома Гашо и пианистът Грегоар Кифер са от Франция, басистът Дуорт Фернандеш е от Португалия, а Александър Иванов – барабани е от България. Техният произход, експериментаторски стремеж и дух на..
"Той е гений и живото доказателство, че блусът идва от Мали" , споделя легендарният американски блусмен Тадж Махал за своя колега и приятел Басеку Куяте . Тя пък – Ами Сако – има един от най-мощните и запомнящи се гласове в цяла Западна Африка. А платформата за традиционна и нова африканска музика "АфроВизия" и концертната серия..
На днешния ден се навършват 66 години от гибелта на рок легендите Бъди Холи, Биг Бопър и Ричи Валенсуела . Самолетът им се разбива в Айова, по време на турне. На мястото на катастрофата и в родните им градове всяка година се организират възпоменателни събития. Този ден е наречен от феновете на рокендрола "Денят, в който музиката умря". Бъди Холи,..
Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg