Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как са се променяли имената на българските преселници в Южна Бесарабия

Д-р Татяна Брага
Снимка: Венета Гаврилова

Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им.

Д-р Татяна Брага, гл.ас. в Секцията по история на българския език на Института за български език, е потомка на бесарабски българи. Родена е в Болград, смятан за столицата на българска Бесарабия. Интересът към откриване на собственото родословие я отвежда до задълбочено проучване на документи и данни от официални преброявания на населението от 1818, 1835 и 1850 година.

Сравняването на данните показва ясно как са се променяли имената на сънародниците ни през годините.

Първите преселници са записани по семейства – главата на семейството и неговата челяд, включително и съпругата – най-често с малко име и родово (фамилно). Много от фамилиите са запечатали формата, приета в османските  регистри (Чолакоглу, Манологлу). Постепенно имената се привеждат към тричленната руска именна система, жените също „получават“ бащино име.

Картината на личните имена също търпи значителни промени. При мъжките преобладават християнските имена на светци – Иван, Георги, Димитър, Тодор (често с разновидности като Иванчо, Митьо, Димо и т.н.). Те търпят промени според влиянието на доминиращия език – Георгий, Дмитрий, Пьотр, Петро, Фьодор).

Картината при женските имена е различна. Те са предимно от славянски народен произход – пожелателни и защитни. Ако при първото преброяване най-често се среща името Стойна, следвано от Ивана и Димитра, при следващите се появява Мария, Елена.

Трябва да имаме предвид и, че записалите именатана преселниците, най-вече местни свещеници, не винаги са били твърде грамотни, а и може да се предполага, че са „чували“ имената според местната традиция,т.е., ако човекът се е казвал Стефан, е бил записан като Степан, Петър като Пьотр или Петро, Тодор като Фьодор, Илия като Иля и т.н. Неколкократното преминаване от една държавна власт в друга също е сложило отпечатък (пряко волята на самите българи) върху „официалните“ им по документи имена.

В този контекст желанието на бесарабските българи, които придобиват българско гражданство и документи, да могат автоматично да запишат имената си с български облик, без да е необходимо да минават през съдебна процедура, е напълно логично и оправдано. Още повече, че те са имали това право до 2010 г. За това призовават в писмо до институциите от културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец".

Чуйте повече в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Орхидея Anacamptis palustris или блатен салеп (снимка: Елка Стойчева група

Орхидеите в България: Епизод 1 – Запознаване

Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..

публикувано на 05.07.24 в 08:35

Политическото убийство – грозен исторически инструмент

На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..

публикувано на 03.07.24 в 17:33

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден"  Антон..

публикувано на 02.07.24 в 11:43
Проф. д-р Кузман Гиров

Консилиум "Лято 2024"

Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..

публикувано на 02.07.24 в 08:50

Дрехите, които се доближават до природата

В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..

публикувано на 01.07.24 в 15:06