Лица на висши държавни длъжности не би следвало да завеждат "дела шамари" срещу журналисти

Поредното "дело шамар" (SLAPP)* срещу журналисти – защо точно сега външният министър Калин Стоянов заведе граждански иск за клевета на стойност 65 000 лева срещу журналистите от BIRD.bg Атанас Чобанов и Димитър Стоянов, по какво си приличат "делата шамари" със заплахите срещу магистрати и защо има постоянен двоен стандарт в прокуратурата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Андрей Янкулов, експерт по правни въпроси в АКФ (Антикорупционен фонд).

Каква е житейската и правната логика, за да бъде заведен такъв иск точно сега

"Житейска и правна логика в самото завеждане на подобен риск аз не намирам. Моето становище е, че лица на висши държавни длъжности не би следвало и е проява на лош вкус да завеждат подобни дела срещу журналисти, които са направили публикации, касаещи потенциална злоупотреба с власт или някакво корупционно поведение на съответното лице на висша държавна длъжност. 

Адекватната реакция на това нещо е своевременното, точното и по същество опровержение на съответния журналистически материал, ако лицето на висша държава длъжност смята, че има изложени някакви обстоятелства, които не отговарят на действителността. Тук своевременно опровержение нямаше, то дълго време витаеше в публичното пространство какво е отношението на ръководството на МВР по повод на тези публикации, защото те бяха оставен и без никакъв коментар. И в един момент министърът реши да опровергава и да завежда този иск. 

Това говори по-лошо за него. Да не говорим, че тук се описват вреди, които министърът ще трябва да доказва в хода на това производство – как той е в лошо емоционално състояние, нестабилно, изпаднал в следствие на тези публикации. Че те са се отразили негативно на жизнения му статус, което, като се върнем на това какъв пост заема и какви отговорности има, също не го поставя в благоприятна светлина. Говори по-скоро лошо за него, ако той наистина е изпаднал в такова състояние и ще търси такива доказателства и би било едно негативно описание на неговата собствена личност като човек, на когото са възложени такива сериозни задължения, произхождащи от поста му."

Комисиите "Нотариуса" и други в НС

"Комисията "Нотариуса" започна ударно само през първите една-две седмици, после нещата отидоха към затихване. Хора на висши публични длъжности, длъжни да се явят, отказаха да се явят пред НС. Това затихване може да се обясни с разглобяването на "Сглобката", както и всичките процеси, които текат от момента, от който стана ясно, че ново управление в същия формат не може да има. 

Важно е да се акцентира върху поведението на ръководството на МВР, цялото ръководство. Защото до момента на разглобяване на "Сглобката" цялото ръководство действаше в пълен синхрон по всички казуси от обществено внимание, където се търсеше потенциална отговорност от МВР – нямаше никакво поведение на тези ръководители, саморазграничаващо го от останалите. 

Цялото поведение на ръководството на МВР около казуса "Нотариуса" е изключително притеснително, защото под дори абсурдни поводи, като опазване на националната сигурност и че щяла да се разкрие държавна тайна, те отказват да предоставят една информация, която беше нормално да предоставят поне на НС – бил ли е въпросният Мартин Божанов сътрудник на МВР.

Затаяването на тази информация, като я съпоставим с това, че откъслечно бе заявено от пресцентъра на МВР, че бивш директор на ГДБОП бил осъществил във времето назад контакт с Мартин Божанов. Обаче никой не обяснява какъв е този контакт, каква е била причината, какво е било естеството на тези отношения. Нищо не се казва. Т.е. поведението към станалите публично известни  от АКФ връзки на служители на МВР с въпросния Мартин Божанов, като са му били охрана и са му вършили други услуги в качеството си на служители на МВР, останаха отново без коментар от МВР. Това са данни, известни на МВР от години назад, а те сега започнаха уж някакви проверки. 

Като съпоставим тези обстоятелства, ни води до единствено възможното заключение, че цялостното поведение на ръководството на МВР сочи към пълно нежелание да се споделя каквато и да е информация около този казус. 

Нека съпоставим поведението на МВР по казуса "Нотариуса", където на разположение на МВР има много информация около групата на това лице, но нищо от нея не се сподели дори и на ниво парламентарна комисия. Да съпоставим това поведение с поведението от тази седмица на ръководството на ДАНС по другия казус – за потенциалното корупционно поведение в Агенция "Митници". Където председателят на ДАНС в парламентарната комисия на публично изслушване даде всякаква информация от оперативната разработка на неговите служители, която е послужила за образуване на наказателното производство, по което задържана е шефката на Агенция "Митници" и други предполагаеми контрабандисти. Нито следствената тайна го спря, нито каквито и да е други обстоятелства, които иначе формално бяха изтъквани като пречка пред това други институции да дават сходна информация в комисията за дейността на "Нотариуса". 

Двойният стандарт

"Ние сме виждали толкова много пъти този двоен стандарт по толкова много казуси. То е ясно – когато има политически мотив във воденето на едно наказателно производство, тогава виждаме поголовно погазване на следствената тайна, на всякакви процесуални правила – и то вадено от самите разследващи и ръководещи наказателното производство. Дали лично от тях или с тяхното знание и съгласие, няма никакво значение. Всички такива случаи назад във времето са приключвали по един и същи начин – след време, когато темата е постигнала целта си политически с помощта на медиите, темата затихва и успоредно с нея и самият правен казус. Никой не разбира дали производствата са прекратени, дали лицата са оправдани, никой нищо не разбира. Схемата е една и съща през годините."

Приликата между "делата-шамари" и заплахите срещу магистрати

"Схемата е сходна на заплаха и създаване на притеснения дали на журналист или магистрат, за да упражнява своите задължения – дали да разкрива корупция, както е в случая с журналистите от "BIRD.bg", или в случая със съдия Цариградска да се произнася по делата по вътрешно убеждение и на база на закона. Без това да служи за косвена заплаха към всички останали от съответните гилдии. Защото всяко едно "дело-шамар" води до заплаха реално към останалите журналисти, които се поставят на мястото на своя колега и се питат дали и срещу тях няма да започнат такива действия, които са свързани с много трудности, дори и чисто логистични. Дори и делото да не успее и министърът да не може да осъди журналистите от "BIRD.bg“, самото водене на делото е свързано с много трудности за тях – лишава ги от ресурс, от време и т.н. Т.е. всичко това води до затрудняване дейността на засегнатото лице и съответно до заплаха спрямо други представители на неговата гилдия."

Защо медиите мълчат, подобно на институциите

"За мен отговорът трябва да се намери там, където се намира той по отношение на силовите институции. Първоизточникът е един и същи. Нежеланието на институциите да се занимават с даден казус абсолютно намира отражение и в нежеланието на големите медии да се занимават с него. Така изглеждаха нещата, когато АКФ разследваше и "Осемте джуджета", и казуса с "Нотариуса". Сега дали ще се върнем пак в това същото положение – не знам, но преди имаше пълен синхрон между институционалното и медийното мълчание и поведение. Тема на институциите беше и медийната тема, тема, която не намираше никакво отражение и институционална реакция, съответно и темата за медиите беше табу. Това е така, защото можем да си отговорим на въпроса как се упражнява публичната власт в България – един от елементите от упражняването на властта е и медийният сектор."

За заплахите към съдия Цариградска и мълчанието на институциите, както и за това ще се открие ли "главата" на тези, които създадоха зависимостите между институциите и "семейството" в прокуратурата, чуйте в звуковия файл.

Снимка – БТА

* SLAPP – strategic lawsuits againts public participation – стратегически дела против публично участие.