Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство.

Британската театрална школа надделява над всеки опит за нещо различно от професията актьор. Светът на Шекспир, езикът му и умението да създава ритъма на живота на сцената, привличат Радостин толкова много, че днес той е актьор и продуцент, който иска да бъде част от вълната, която ще отведе българското кино на световната карта на седмото изкуство.

"Ако искаме да имаме място в световното кино, то трябва да ни е целта. А не толкова да се правят продукциите ни само тук, за затворен кръг, да гледаме някакви статистики – кой ни гледа това предаване, на каква възраст е, да го таргетираме, за да го задържим най-много на този канал, докато си мие чиниите. Нали затова започват и риалити предаванията. А защо да не ни е целта да създаваме нещо, което е толкова грабващо, че чиниите ще изчакат", казва в "Кино с думи" Радостин Радев. Той е убеден, че има начини да се постигне този ефект, просто трябва да се стремим да ги открием.

Заедно с Юлиан Костов и Калоян Минев създават филмова история, която разказва за трафика на хора – болезнена, но важна за обществото ни тема. Филмът оставя безмълвна публиката по време на премиерата си в кино "Одеон", а според Радостин Радев за тези проблеми трябва да се говори. В случая киното е много добра трибуна за това. С изразните му средства обаче можем все повече да описваме и българската история, която е несравнима откъм факти и събития. Все пак Радев е на мнение, че не бива да пренебрегваме и киното, което е за развлечение.

"В киното се пренасяме в съвсем различен свят и именно затова то представлява едно огромно влечение за мен – обяснява актьорът и продуцент. – Според мен е важно човек да стои в играта."

Радостин смята, че няма малки роли и всичко опира до това специфично умение човек да се превъплъщава в различни персонажи, с всичките му възможни емоции.

"Това е актьорството – рисуване с помощта на емоции. Това са боите, които използваме, от тях идват и нюансите", допълва още той.

За подходите, които един актьор може да използва, когато играе, за тънката връзка с продуцентството и креативността в него, за гениалността на Шекспир и за всичко, което се крие в киносвета на Радостин Радев – чуйте в звуковия файл.