Световната обиколка на Дзукеро минава през София

"Живеем в мрачни времена. Нуждаем се от малко светлина", са думите, с които Дзукеро се отправи на новата си световна обиколка от "Ройъл Албърт хол". Голяма част от нея миналата година беше пренасрочена, в това число и първоначално обявената дата в София. Overdosed'Amore World Wild Tour започна сега с уникално шоу, продължило повече от два часа в три поредни вечери. Най-хубавите и обичани световни хитове на звездата разтопиха сърцата на лондончани, но предстои да зарадват на живо и българската аудитория в зала 1 на НДК довечера.

Доказан факт е, че Аделмо Форначари със сладкия псевдоним Дзукеро и родната публика споделят дълга и взаимна любов. Това ще е петото му идване у нас – след дебюта в далечната 2002 година, и по думите на неговия мениджър, той и за миг не е помислял да подмине България в маршрута на грандиозното си световно турне. Защото "там хората са топли и емоционални като италианците". 

Дзукеро много умело поддържа образа си на умерен бунтар (какъвто е) и същевременно успява да бъде безусловно поп и комерсиален (какъвто също е). Това са две взаимно изключващи се понятия, така че поначало задачата му не е лека, но той се справя успешно с нея вече четири десетилетия. Дзукеро се дипломира като електронен специалист, захлебвал е като стругар, месар и дори пекар. Не успява да завърши Факултета по ветеринарна медицина, защото истинската му страст е музиката. Той е известен и с друга страст – шапките. Твърди, че има 400, което му спечелва прякора "Лудия шапкар". 

Дзукеро е единственият европейски музикант, който беше поканен за "възкресяването" на митичния фестивал "Уудсток" през 1994 г. , а също и на концерта в памет на Фреди Меркюри през 1992-а. Албумът му "Blue" (1988) е най-продаваният в историята на италианската поп музика. Дзукеро постави феноменален рекорд в Италия с "Black Cat World Tour", като изнесе 22 концерта в Arena di Verona за период от 12 месеца. По време на обиколката пя пред повече от 1 милион зрители в 611 града, 67 държави на 5 континента! Първия си самостоятелен дългосвирещ запис "Un Po’ Di Zucchero" издава през 1983 г. От тогава вокалистът се радва на нестихваща международна слава и мултимилионни продажби по всички краища на света. Тъй като умее да развърже душата. Никакви изгледи да поеме по течението на забравата. Наричат го италианския Джо Кокър като глас и поза на сцената, защото величието е наистина в тази орбита. Но на мен никак не ми се иска да правя подобни паралели, защото Дзукеро не прилича на никого, освен на себе си – най-ценното качество в музикалния бизнес, а и не само там. Въпреки че когато пее, без да държи китара, Дзукеро е пълно копие на Джо Кокър по време на лайв. Ръцете са отпуснати и леко разперени до тялото, а пръстите са в оня полуистеричен и леко шизофреничен блусменски тик, при който се въртят в безумна хаотична посока. 

В дългата си и бляскава кариера откривателят на Андреа Бочели умело навигира из госпъл, соул, рок, фънк и канцоне, инжектирайки в изпълненията си неповторимата италианска душа и страст. Но ключовият жанр за неговата муза е блусът. Интерпретиран с бленда, дръпнала толкова бърбън и надъвкан кубински тютюн, колкото Хемингуей, Фидел Кастро, Компай Сегундо, Буковски и Чърчил заедно. Кой е казал, че мисисипският саунд не върви на италиански? Просто да не повярваш, че е изплувал от сивата естрадна влага на Ботуша. Дори и когато прави кавъри, Дзукеро гледа повече напред, отколкото назад. Авангардно, почти неузнаваемо. Дуетите му с други звезди са наистина неизброими – от Лучано Павароти, Ерик Клептън и Майлс Дейвис до Би Би Кинг, Пол Йънг, Брайън Адамс и Брайън Мей. 

Гласовитият славей – един от най-тиражните на Ботуша, ще бъде съпроводен у нас от 15-членен екип, 11 души, от който са музиканти. В бенда са забележителната китаристка на Принс, Кат Дайсън, и дългогодишният музикален директор и басист Поло Джоунс, сам по себе си звезда.

Сладко от блус – това предстои в зала 1 на НДК тази вечер. Не че този вечен стил има нужда от захар... Или от излишен каймак... той е саунд с вкус, настроил априори кафемашината на времето, така че да пуска в чашата на фена течност – без никаква утайка.

"С мои колеги като Моби, Пол Оукънфолд и Фетбой Слим експериментираме в разни посоки, за да дадем нова форма и насока на блуса", сподели Захарчето пред моя диктофон преди петнайсетина години за погледа, който отправя и към електронната музика. И спази думата си. Ето го "Natural Blues" от актуалния диск на Дзукеро "Discover". Бляскава версия по правечната традиционна мелодия, документирана от знаменития американски колекционер на фолклорна музика от ерата на ХХ век Алан Ломакс и "прочетена" от Моби, но в перфектния синтез между ретро блус и фючър бийт на Дзукеро.