Как професионалното битие се отразява на човешката ни същност? Колко е важно да знаем кои сме и да откриваме смисъл в работата, която извършваме? Оставят ли работните ни часове място за каузи, етика и личен живот – разговор в "Нашият ден" със социолога Милена Статева.
По думите на Статева трудът е това, което ни отличава от животните – способността да бъдем съзидателни и да творим. Междувременно трудът често ни подлага на слугинаж и води до обезчовечаване, тъй като все по-голяма част от живота ни в днешно време преминава в работа.
Статева открива смисъл в труда, който извършва, и това крепи ежедневието ѝ. За съжаление стресът, редовните сблъсъци с несправедливостта, продължителността на работните часове водят до психосоматични физически проблеми, споделя социологът.
Според Статева най-високата цена в наши дни плащат близките хора, нашите семейства, тъй като трудът отнема от пълноценните преживявания с тях. "Голямата битка с работодателите не е толкова за това как да съхраниш просто себе си, а за това как да съхраниш взаимоотношенията си", смята гостът.
Статева е на мнение, че в стремежа си към развитие човешкото общество всъщност се е върнало към късния XIX век, когато натискът върху работещите в условията на индустриализация е грандиозен. Социологът разказва, че в следствие на Втората световна война човечеството сякаш осъзнава най-страшните страни на капитализма, бюрокрацията, дехуманизацията и индустриализацията. Така постепенно следвоенното поколение успокоява темповете на труда и съществуването в един стремеж към по-добър свят. Тази тенденция остава устойчива до 80-те години на ХХ век, когато обществото започва отново да се самозабравя, тъй като споменът за най-тежката травма е избледнял, по думите на Статева.
"Отново хората са си повярвали, че егото може да владее и човекът е най-голямото постижение на природата. Това води до унищожаване на природата и експлоатацията на хората. Самозабравили са се определени класи и прослойки, които разполагат с властта и ресурсите и арогантно живеят в балон, в който нямат досег с материалния и морален свят", заявява гостът. Печалбата се е превърнала в самоцел, смята Статева и изтъква, че в последните 20 години са заграбени огромни ресурси, като за хората не са останали достатъчно средства за оцеляване.
"Вече не работим, за да се развиваме, за да творим, за да съзидаваме, а за да свързваме двата края", обобщава Статева и допълва, че работата без сърце, душа и смисъл на практика наподобява робството. Описаната нерадостна картина води до ръст на сърдечно-съдовите заболявания, инфарктите, психичните и хранителни разстройства и депресивните състояния, обръща внимание Статева.
По думите на Статева консуматорството и аскетизмът не си противоречат в същността на капитализма. Социологът дава пример с теорията на Макс Вебер, в която се откроява пряка връзка между аскетизма в протестантската етика и поддържането на капиталистическия пазар. Идеята е работникът да подхожда пестеливо към нуждите си от комфорт и материални блага, но да консумира достатъчно стоки, за да поддържа пазара. Човекът с подобно мислене се превръща в своеобразен роб, който дори се срамува да пожелае повече от това, което му се полага, заявява Статева.
Статева споделя, че е изчислила размера на заплатата, която в днешните икономически условия би била достатъчна за един сигурен, пълноценен, балансиран, психически и физически безопасен начин на живот, а резултатът звучи повече от нереалистично – 12 000 лв. В момента хората дори не могат да покриват базисните си нужди и живеят благодарение на кредитната система, казва социологът. Държавата, която навремето е била люлка на големи интелектуалци, днес е люлка на служителите в колцентрове, смята гостът.
Според Статева идеята на днешния празник е в това работниците да празнуват смисъла, който носят на света. "Не мисля, че е редно да се превръщаме в слугинажа на развития свят. Мисля, че нашите деца трябва да имат възможност за смисъл и реализация, за да работят за по-добър свят", казва тя.
На въпроса дали има връщане назад, Статева отговаря, че обществото трябва да се завърне към добри практики, които днес звучат като утопии за бъдещето – грижовен труд, мануален труд, политически труд. "Не може да работиш 8 часа и после още 8 часа да бъдеш активист за един по-добър свят", казва гостът.
Статева намира корена на проблема в това, че неолибералният капитализъм е усвоил политическата философия на Блеър за "третия път". Този тип политика отказва да финансира комуналните услуги, развитието на обществото в социален и хуманитарен аспект и прехвърля тази отговорност на доброволците в неправителствения сектор. Според Статева младите активисти до такава степен са интернализирали тази реторика, че осъждат всички, които вземат пари за политически труд. Същевременно политическият труд е съзидателен и необходим за обществото, заявява социологът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Градската библиотека в Елена играе важна роля в живота на децата, предоставяйки им достъп до разнообразна литература и организирайки различни дейности и конкурси. За дейностите и предпочитанията на младите читатели разговаряхме с Мария Минчева , библиотекар в Детския отдел на библиотеката. Ето какво тя сподели в ефира на "Нашият ден": "Да,..
Едно от най-старите читалища в България, НЧ "Напредък - Елена – 1863" отбелязва своята 160-годишнина през тази година. В интервю за изнесеното студио от град Елена на предаването “Нашият ден“ инж. Димитринка Иванова, председател на читалището, разказва за богатата история и разнообразната дейност на тази културна институция. Днес почитаме..
Изнесеното студио на предаването "Нашият ден" от град Елена продължава с интересен разговор за първото класно училище "Даскалоливница", основано от Иван Момчилов. В предаването участва д-р Йордан Минчев, директор на СУ "Иван Момчилов" и председател на комисията "Хуманитарни дейности" в Общинския съвет на Елена. Комплексът, включващ училището, е..
Днес Православната църква почита паметта на светите Константин и Елена, които са свързани с началото на възхода на християнството в Римската империя и намирането на Кръста, на който е бил разпнат Христос. По този повод предаването "Нашият ден" има изнесено предаване от град Елена, където се чества празникът на града. Днес почитаме Светите..
На 21 май църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена. Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден" повече за празника. Св. св. Константин и Елена имат най-голямата заслуга да бъде разрешена и утвърдена християнската религия. По време на управлението..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Странният мъж на масата до прозореца, който говори за музика – това е диригентът, музиковедът, просветителят, основателят на Международния фестивал..
Испанският фестивал "Las Fallas" е симфония от цветове, изкуство и веселие. Празникът на пролетта във Валенсия олицетворява душата на испанците и е част..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg