Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Биоенергията на душата и свободата на духа

Славко Матанович, Емил Янев и Ели Кордева
Снимка: Калина Станева

В своя великденски епизод 543 "Трамвай по желание" отново среща своята публика с прославената народната певица Ели Кордева и хърватския учител, лечител биоенерготерапевт и артист на духовните науки Славко Матанович.

Двете артистични личности са свързани дълбоко в годините, но сега ги обединява забележителна мисия, която ще въздигне духа в Пиринския край.

Става дума за предстоящия в края на август събор в околностите на Петрич, в чиято организация участват местната община и три християнски храма, както и големи имена от българския фолклор. Става дума за международно събитие от сериозен мащаб, в което вдъхновителите Славко и Ели очакват да се включат голям брой участници и зрители.

Ели Кордева, една от основателките на Пирин фолк е легенда в пиринския край, но е свързана музикално с различни краища на страната. Тя има медицинско образование, но заедно с това е екстрасенс, певица, композитор, автор на текстове за песни, за малко е била учителка, както и телевизионен водещ. Известна е и кармичната връзката на артистката с баба Ванга. Една от песните на Ели се нарича "Ванга". Освен срещите си наяве, ясновидката и певицата общуват и до днес астрално. При едно от тези спиритични посещения, светицата съобщава: "Ти ке напишеш песен за мен". Точно така и се случва, така се ражда песента "Ванга".

Славко Матанович е родом от Хърватска. Първоначално пробива като строителен предприемач. Но болест му помага да разбера, че материалният свят е преходен, а духовността е пътят, по който човек израства и намира себе си. И приема здравословното предизвикателство като свое мисионерско поприще. Завършва образование и се дипломира като професионален бионерготерапевт. Към днешна дата той е официален преподавател по Биоенерготерапия във Факултета по интегративна медицина на Медицинския университет в Осиек. Вече като професор преподава на студенти по Програма за пожизнено образование, чрез метода на биоенерготерапията, провежда обучения и в чужбина. Включително в България, която Славко признава за своя втора родина.

Кои сме, за какво сме тук? Славко и Ели имат свои отговори на този вечен въпрос. Славко, българският хърватски чудотворец и Ели, пиринската горда българка.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цанко Дюстабанов

Цанко Дюстабанов и пътят към безсмъртието

Днес от габровския квартал "Нова махала" потегли 23-тият възпоменателен поход "По пътя на четата на Цанко Дюстабанов" . В "Нашият ден" чуваме думи за събитието, както и за личността на големия габровец, участник в Априлското въстание, Цанко Дюстабанов, от Милка Караджова , организатор и планински водач. Цанко Дюстабанов несъмнено е един от..

публикувано на 19.07.24 в 12:18
Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Левски е този, който учи българите да пишат с дела

Ден след 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски в "Нашият ден" разговаряме с писателката Здравка Евтимова – за необходимостта от светлия облик на Дякона. Дядото на Евтимова кръщава баща ѝ с името на Левски, за да расте в бедната му къща един смел, свестен човек – такъв, който държи на дома, на родната земя и на думата си. "..

публикувано на 19.07.24 в 10:27
Атанас Карадечев

Скулпторът Атанас Карадечев, който извайва образа на Апостола

С нежна решителност и дълбока вяра скулпторът Атанас Карадечев извайва образа на Апостола, побиращ в себе си душата на българския народ. По повод 187 години от рождението на Васил Левски в пловдивското с. Марково бе открит поредният паметник, дело на Карадечев . Скулпторът гостува в "Нашият ден", за да сподели своето усещане за смисъл и..

публикувано на 19.07.24 в 09:55

Франсоа Артог за времето и неговите кризи

Франсоа Артог нарича книгата си "есе по концептуална история", а основната нишка в него е "режимът на историчност", чиято цел винаги е била (по думите му) да осветлява кризите на времето, т. е. онези моменти, в които ориентирите се разлюляват и настъпва дезориентация, когато се объркват начините на съчленяване на минало, настояще и бъдеще. Както..

публикувано на 19.07.24 в 08:45

Кунцю операта – възпяване на природната мъдрост и красота

Кунцю операта е сред най-обичаните китайски традиционни опери, които продължават да вълнуват зрителите и до днес. От 2003 година древната музикална драма е включена в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. На нейния "език" са направени някои от най-големите китайски класически произведения. Спектаклите в този жанр..

публикувано на 18.07.24 в 16:22