Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

доц. Ваня Мичева
Снимка: БГНЕС

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали.

Изненадващи от гледна точка на съвременния български език са употребите на сложни думи с "велик", "велии" за конкретни физически характеристики като "великотелесный" – който е с голямо тяло, "велеокый" – с големи очи, дори "великоплешивый" – много плешив. Те са свързани с факта, че в старобългарския книжовен език прилагателните "велик", "велии" са имали много повече значения, включително и "голям по размери, сила, тегло" и т.н., както и запазилото се до днес "който е с изключително значение" и "прочут, славен, необикновен", отнасящо се тогава до сакрални сили и личности. Все пак преобладават преосмислените употреби, които назовават качества, действия и прояви.

Има и поредица от сложни думи като "великодарный" – който дарява много, "великоименит" – с велико име, които са употребени единствено по отношение на Бог, а страдалите и загиналите мъченически в името на вярата си към него са "великострадалци" и "великомъченици".

Как са били създадени тези думи, как са се променили значенията им през вековете, били ли са познати на обикновените хора – разказва в предаването доц. Ваня Мичева, изявена специалистка по история на българския език.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Габровската техническа гимназия

Професионалната техническа гимназия в Габрово е създадена през 1893 г. първо като кожарско училище с името на д-р Никола Василиади, на чието щедро дарение дължи съществуването си. Никола Василиади е роден в Букурещ, където семейството му се е преселило около началото на XIX век след опожаряването на Габрово и в търсене на сигурност и поминък...

публикувано на 03.08.24 в 12:15
Музеят на мозайките в турския град Шанлъурфа представя една от най-ценните колекции на мозаечното изкуство

Какви истории разказват мозайките

Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..

публикувано на 02.08.24 в 14:10
доц. Катя Михайлова

Необходимо е експерти достоверно да оценят културното ни наследство

България е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров проведе поредица от срещи с делегати от различните държави, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България...

публикувано на 02.08.24 в 11:18

Разказ за Алиолувата къща в Казанлък

Алиолувата къща в Казанлък е паметник на културата и своеобразен културен център, в който сега, в разгара на лятото, текат театрални репетиции. Тя е построена в средата на 19 век от български майстори за богат турски бей, а днес се приема, че Алиолувата къща е една от най-интересните къщи в града и е обявена за паметник на културата с местно значение...

публикувано на 02.08.24 в 08:05
доц. Любомир Цонев

Добре е в България да се създаде лаборатория за луминесцентно датиране

"Луминесцентното датиране е свързано с тъй наречените "дозиметри" в атомната физика, та за това този метод използва изследването на естествените кварцови песъчинки, които се намират навсякъде около нас, като природни дозиметри", разказва в предаването "Следобед за любопитните" физикът доц. Любомир Цонев. "Тези частици, – допълва той, – могат да..

публикувано на 01.08.24 в 09:35