Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна и сякаш неглижирането на протестите в Грузия, както и колко големи са наистина протестите там, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" грузинецът Серго Маркарян, който живее в Украйна.
"Всички мои познати и роднини са на протеста, защото разбират, че този закон е също като руския и ще доведе до репресии. Всъщност веднага щом го приеха, властта в Грузия показа истинското си лице и репресиите вече започнаха. Проруското си лице. Полицията арестува протестиращи без всякаква причина, бие и малтретира невинни хора, които са излезли да изкажат мнението си на площада – същото, което прави и полицията в Русия. Едно и също поведение на грузинската полиция и руската. А законът е току-що приет. Представете си."
Тезата: Протестите изобщо не са "всенародни". Протестират активисти на НПО сектора, които от години живеят на издръжката на евроатлантическите си донори.
"Това е 100% невярно, защото на протестите излизат дори децата на депутатите, приели този закон. Техните деца са също на протеста. Просто вече младите хора знаят какво е диктатура, ясен им е руският стил на управление, разбират и какво означава политиците да са продажни.
В Тбилиси живеят около един милион души. На последния митинг на протест излязоха около 270-280 хиляди души заедно с децата си на по 10, 12, 15 години. Това е рекорд за Грузия, никога не е имало такава гражданска активност. Хората ги обединява мисълта, че някой иска да ги приобщи към Русия. На всички трябва да е ясно, че над 80% от населението на Грузия категорично е против Русия. Не просто против или колебаещо се, а категорично против Русия.
Властта няма да може да се справи с тези протести. В момента в Грузия затварят училища и университети, за да излязат да протестират срещу тази власт и преподавателите, и студентите, и учениците. Скоро и шофьорите от градския транспорт ще спрат работа и ще излязат на протест. Хората няма да се откажат. Това е сигурно.
И тези политици ще клекнат, защото ще видят, че никой не иска да работи, да ги обслужва, че университетите са затворени, училищата са затворени. Няма къде да ходят. Ще клекнат пред протеста. Няма власт, която да устои на това. Ще избягат, защото няма да имат друг изход. И никаква полиция няма да може да ги спре."
Грузия седи близко до Русия
"Да, защото управляващите ни са про-руски. Всъщност нашите управляващи политици показаха истинското си лице, когато започна войната в Украйна. До този момент те не показваха откровената си проруска позиция. Но щом започна войната, нашите политици заеха страна против Украйна.
Започнаха да я обвиняват, че тя е виновна за войната, че не я е предотвратила, а е можела, но никога не поставиха акцента, че Русия започна войната и нападна Украйна, за да я унищожи като демократично общество, което се стреми към свобода. Но гражданите на Грузия не искат да бъдат роби.
Днес на карта е поставен въпросът за оцеляването на Грузия
"Да, защото днес се решава с кого ще бъде Грузия занапред – с Европа или с Русия. Ако избере Русия, това ще е нашият край. Просто ще станем като Беларус. Всяка държава, която е попаднала под въздействието на Русия и под нейната власт, се превръща в диктатура и става подобна на Беларус.
За мен обаче е голям въпрос от къде накъде Русия има толкова голяма влияние в България, въпреки че сте част от ЕС? На този въпрос не мога да си отговоря. Добре, че НАТО ви пази, защото не мога да си представя какво ще се случи с вас, ако не бяхте член на НАТО.
Но всеки сблъсък с Русия е равен на катастрофа и се надявам, че светът се готви за тази катастрофа, защото тя засега изглежда неизбежна. Дано цивилизованият свят разбира, че ако Украйна загуби войната и руснаците ни превземат, те ще ни задължат да се сражаваме срещу вас, срещу цивилизования свят. Знам, че това звучи странно, но погледнете какво се случва в окупираните украински територии – там вече започна мобилизация на местното население, което ще бъде изпратено съвсем скоро да воюва срещу украинци. Ще изправят един срещу друг украинци.
Но що се отнася до категоричното отношение на грузинците към Русия и техния избор сега, няма две мнения, защото грузинците имат причина да бъдат срещу Русия. Русия години наред е издевателствала над грузинския народ. Руснаците са изнасилвали нашите жени и деца, отвличали са деца, убивали са народа ни и никой няма да им прости това.
И ако германците се извиниха за издевателствата над еврейския народ по време на ВСВ, то руснаците никога не се извиниха на грузинците за зверствата, които са ни причинили. Напротив – те не само не се извиниха, а говорят, че са прави за всичко, което са ни причинили.
Така че никога не можем да им простим, защото те никога не показаха, че мислят, че нещо са сбъркали по отношение на грузинците. Те винаги са искали да ни поставят на колене и да ни направят техни роби. А ние винаги сме се съпротивлявали и тъкмо успяхме поне малко да се откачим от тях и ето този закон. Това са просто някакви зверове, с които не може да имаш нищо общо.
Защо парламентът преди половин година се отказа от този закон, но го прие сега?
"Тогава те видяха, че народът се обединява срещу тях много бързо и силно и решиха, че трябва да изчакат. Използваха тази половин година, за да развият своите про-руски канали. Месеци наред разказваха как в този закон няма нищо страшно, че НП организации са истински реални чуждестранни агенти, че ЕС е нещо лошо, а Америка иска да ни скара с Русия и да влезем във война с Русия.
Близо година разказваха такива глупости. До този момент около 15% от населението вярваше в това, след тази усилена пропаганда те спечелиха може би още около 5%. Това беше хитър ход на властта и си мислеха, че ще успеят да спечелят много повече граждани на тяхна страна, но към този момент 80% не се хванаха и са против близостта ни с Русия и този закон конкретно.
И сега на нашия Иванишвили ще му се наложи да каже ясно на чия страна е – на страната на Русия или на страната на Европа. Разбирате ли, защото Русия винаги напада и превзема държави, където има такива политици като нашия Иванишвили или като унгарския Орбан, и където пропагандата ѝ успее да влезе сред обществото.
Дори малко да влезе, те отиват веднага там. Не ходят, където пропагандата им не вирее сред хората на една държава и политиците ѝ. В Грузия са около 20%. Ще видим какво ще стане, но аз също сега тръгвам към Грузия, защото го чувствам като свой граждански дълг – да съм там, сред народа си и да го подкрепям."
Колебанието на Запада и забавянето на военната помощ за Украйна
"Знаете ли, аз винаги съм вярвал, че ние сме си сами виновни за нещата, които ни се случват. Никакъв Запад не ние виновен. Ако в България има проруска власт, значи вие сте си избрали тази власт, ако в Грузия имаме проруска власт, значи ние сме си я избрали. Ако в Украйна президент беше Янукович, значи него сме си избрали. Никакъв Запад не е отговорен за нашите действия. Това, което Европа със сигурност прави, е, че като вижда, че руснаците искат напълно да ни унищожат, направо да ни изтрият от Земята, говоря за украинците, Европа се опитва да ни помогне с хуманитарна и каквато друга помощ може.
Но всичко останало си е наша грижа и ние трябва да се справим със случващото се. То по някакъв начин е наказание за нашите граждански действия или бездействия. За Грузия важи същото. Явно тези, които разбираме какво се случва с руската пропаганда, разбираме каква е Русия, не сме успели да обясним на останалите какво се случва и каква опасност ни грози всички заедно.
Искаме демокрация и по тази причина Русия иска да ни унищожи, това не сме успели да обясним добре. Явно едва когато успеем да узреем всички ние – гражданите и политиците на Грузия, Украйна, дори България, когато узреем, за да докажем на света, че сме готови и заслужили да бъдем част от демократичния свят, едва тогава можем да искаме от този свят да ни защитава.
Но аз имам само един въпрос по отношение на Русия. Ако Русия има свободата да унищожава произволна нация, да убива и насилва хората ѝ – то това е хаос. Някой трябва да я спре. Защото не е редно да се случва такова нещо. Ако някой убива, той трябва да бъде наказан. Ако аз убия някого, трябва да отида в затвора, нали, а не да ме попитат дали някога ще убивам пак и да ме пуснат. Защото аз естествено ще обещая да не правя така повече и като ме пуснат безнаказано, утре пак ще убия. Та аз питам: кой трябва да бъде съдия на Русия и кой трябва да накаже за убийство такава страна като Русия? Да допуснем, че Украйна не се справи, нас всички ни избият тук. Аз питам има ли кой да накаже Русия за стореното? Някой може ли да ми отговори на този въпрос?
Но да се върнем в Грузия. В момента политиците ни плашат с война и ни казват, нали не искате война. Да, ние грузинците, не искаме война, но не искаме и да сме роби на Русия. Ние искаме да сме свободни и ако не сме свободни, по-добре да не сме живи. Това днес казват протестиращите на грузинското правителство.
Снимки – личен архив и БТАЗа адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg