А сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето, като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, който гордо носи името Глен Хюз. Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има. Защото, сравнен с повечето достолепни ветерани от своето поколение, на 72-годишна възраст той сякаш... не остарява. Не е оплешивял, не е качил килограми, изглежда като рок звезда и най-изумителното – НЕ е изгубил и половин октава от забележителния си вокален размах, спечелил му престижното прозвище The Voice Оf Rock.
Дали ще си пуснем някой от неговите индивидуални албуми, тези на супергрупата "Феномена", в която участва, дали ще завъртим парчетата му с "Блек Сабат", или последните подвизи с другия дрийм тийм – "Блек Кънтри Къмюниън", навсякъде ще открием изразен прогрес и във вокално, и в чисто инструментално отношение – в изчистените, ясни партии се долавя точно онази простота, дето, разправят, била кръвна роднина на гениалността. От тези създатели, които аз определям като дълбоки.
Всичко, надникнало от творческата лаборатория на британеца, е изковано с психоенергийна защита срещу времето като категория, а и срещу конкретната злоба на молците в музикалните класации. Разбира се, закъде без "Пърпъл" – "Дийп Пърпъл", от чиито редици пое звездната кариера на Глен Хюз. Тази година флагманът на рока се вихри с турне, чието километрично пълно заглавие е Glenn Hughes Performs Classic Deep Purple Live – Celebrating Тhe 50-th Аnniversary Оf Тhe Аlbum "Burn", а в обиколката е включен и столичният клуб Joy Station с дата 27 май.
"Burn" е първата тава, която Глен Хюс записва с дълбоковиолетовите през далечната 1974-а. В нея заедно с него, певец е и другият новак – Дейвид Ковърдейл. "Не съм сигурен дали днес бихме могли да запишем такъв албум, той е дете на своето време. "Дийп Пърпъл" винаги ще има съдба. Аз - също!", ми казва Глен през май 2005-а. Това е втората му визита в България по покана на музикален център "Рива Саунд" и ФК "Левски", но концертът така и не се състоя заради страховит дъжд и гръмотевична буря. През годините още няколко пъти имах възможността са усетя сърцатото му ръкостискане, когато вече беше почетен гражданин на Каварна."Обичам България, защото хората са много мили и ме посрещат с много любов. Предполагам, че в предишен живот съм бил роден тук – казва Глен Хюз – Живея в Лос Анджелис. Обичам този град, там е домът ми. Но винаги когато се прибирам, нося частичка от България и Каварна със себе си. Благодаря на Николо Коцев, че ми разказа за вашата страна. Бил съм в София много пъти. И сега смятам, че тя е невероятен град. Вече има повече туристи, както и свободен европейски пазар. Освен това много от моите колеги и приятели музиканти идват да свирят в България." – допълва музикантът. "Хора като Боно, Мадона и моите приятели от "Ред Хот Чили Пепърс" горещо пожелаха да се включат в кампанията за българските медицински сестри в Либия. Аз също, защото намирам състраданието и човечното отношение към другите за много важни. Всички сме деца на този свят...Някои са в беда и трябва да им помагаме".
"Заглавното "Burn" беше написано последно", спомня си Глен. Страхотният драйв и темпото на барабаниста Иън Пейс го правят перфектно парче за откриване на концерти, способно да конкурира дотогавашия фаворит "Highway Star". После, през октомври, дългосвирещата плоча е записана в Монтрьо, Швейцария, с мобилното студио на "Ролинг Стоунс" и като осмо поред студийно издание на Deep Purple излиза през февруари 1974 г. Въпреки че представя нов басист и напълно неизвестен тогава певец в лицето на Ковърдейл, "Burn" стига до № 3 в британския чарт за албуми, № 9 в Щатите (Billboard 200) и до пиковата позиция в Австрия, Дания, Германия и Норвегия. И до днес той се признава за един от емблематичните, класически произведения на хард рока от 70-те, надскочил историческия си период и вълнуващ и актуален за слушане от нови и нови поколения фенове. По време на настоящата си обиколка Хюз представя още някои солови парчета, любими кавъри, а и хитове от други шедьоври на "Пърпъл" – "Come Тaste Тhe Вand" и "Stormbringer".
За хедлайнъра ще подгреят българската банда "Джон Стийл" и ирландският певец Дъги Уайт, когото познаваме като глас за "Рейнбоу" на Ричи Блекмор, "Майкъл Шенкър груп", а и редица родни проекти. С "Джон Стийл" записаха цял албум – "Everything Оr Nothing". Формацията на именития гост, която очакваме в София, е в състав: Глен Хюз – вокали и бас, Сьорен Андерсен – китара, Аш Шиън – барабани и маестрото на клавишите Боб Фридзема. В клуб Joy Station на 27 май. За една същинска класика в жанра. Хъслийски рок извън всеки хронотоп. И вечни балади.
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg