Достъп до култура - кой и защо няма такъв у нас?

Над 70% от пълнолетните в страната не са посетили библиотека нито веднъж през 2023 г., над 60% не са били на кино или театър, а над 80% не са присъствали на класически концерт, опера или балет. Това сочи проучване за достъпа до култура, проведено от агенция "Алфа Рисърч" съвместно с "Фабрика за идеи" и Обсерваторията за икономика на културата.

• “Алфа рисърч”: 40% от българите не са прочели нито една книга през 2023 г.

През изминалата година 40% от хората у нас не са прочели нито една книга – с 1 процентен пункт по-малко спрямо 2022 г., сочи още проучването. Четящите са прочели по средно 9 книги за годината, като повече четат жените – 66% спрямо малко над 50% от мъжете.

Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г., 72,6% не са посетили библиотека, 62,6% не са били на театър, а 82,5% не са били нито веднъж на концерт за класическа музика, опера или балет. Това показва второто проучване за достъпа до култура в България.

Диана Андреева от Обсерваторията за икономика на културата споделя в ефира на "Нашият ден" някои ключови наблюдения и анализи. Според нея липсата на време е значим фактор за неучастието в културни дейности, което е европейска тенденция, особено в пост covid ситуацията. Хората с най-високи доходи често не намират време за културни дейности поради натоварената си работа. Въпреки наличието на многобройни културни събития в София, възрастовата група 65+ е възпрепятствана от участие поради високата цена и достъпността на тези събития.

Тя подчертава, че за най-бедните 20% от домакинствата в България разходите за култура са значително по-малки, което води до изключване от културния живот.

Диана Андреева също така обръща внимание на важната връзка между културата и туризма, като подчертава недостатъчния брой кина в някои крайморските региони например, което допълнително ограничава културния достъп за местното население и туристите.

"Но при нас се отразява и още един проблем, който има с нарастването особено в постковид ситуация, при които гледането през различни платформи се отрази и на нарастването на броя на платформи. Когато говорим за посещението на кино е свиването на кино мрежата, която имахме след 1990 г. Ние имахме над 3000 кина, в това число в селата и малките населени места, а сега този брой се свежда до десетки екрани. По-голямата част концентрирани в моловете".

"Друг голям проблем, който разглеждаме, е връзката между културата и туризма. Имаме една изключително активна крайморска част, от Резово до Дуранкулак, колко кина имаме там например", пита тя. 

Янина Танева от "Фабрика за идеи" също коментира резултатите от проучването в ефира на "Нашият ден". Тя отбелязва, че в сравнение с предходната година се наблюдават някои задълбочаващи се тенденции, но има и добри новини.

Например повече хора посещават кино в сравнение с миналата година, което показва възвръщане към кино салоните и намаляване на гледането на филми у дома.

Танева обаче посочва и негативни тенденции, като намаление на посещенията на заведения с жива музика и на фестивали, събори и други подобни събития. Въпреки това, има леко увеличение на посещенията на класически форми на изкуство като опера и балет. Тя също така подчертава, че значителен процент хора биха искали, но не могат да си позволят да посетят културно събитие, което е важен аспект, който трябва да се вземе предвид при разработването на политики за подобряване на достъпа до култура.

Чуйте разговора в звуковия файл.