Кори Тейлър от "Слипнот" в "Арена София"

Сега ни нахейтиха. Всинца. Ама едно здраво! Попадаме в сърцето на хаоса.

Там обаче всичко си е подредено. Докато денят на нормалния късноосемдесетарски музикант е надробен на малки задачки вляво и вдясно, нагоре и надолу, в залата и репетиционната, пъхаш в машинката 9 безделничещи американски момчета от Де Мойн, щат Айова, с таланта да превръщат общото си студийно забавление в хитове и получаваш в другия край... маскираната група-изчадие на световната екстремна сцена, която успява да пропълзи под кожата на милионната армия от последователи, наричана "maggots" (семена, личинки). Да казвам ли друго, освен "Слипнот"?

Само че сега ще падне маска № 8, кръстена "Сикнес" (тоест –  "болест"), заради трескавото, зловещо въображение, плътна гума с огромна паст и стърчащи дредлокс. Безкомпромисен, нефилтриран и без аналог, въздействащ с блендата си на поколения фенове и събиращ милиони почитатели по целия свят, Кори Тейлър ще удари като част от поредицата концерти Sofia Solid в "Арена София", Столичен Колодрум, на 30 май. Фронтменът и основно торпедо на вихрушката "Слипнот", вокалистът с друго амплоа в "Стоун Сауър", където показва различен аспект на гласа си, мултиинструменталистът, който изпя: "не искам да ме погребете в дупка, когато умра", носител на награда "Грами", автор на бестселъри на "Ню Йорк Таймс", актьор с безброй филмови и телевизионни участия пристига с банда за самостоятелно шоу.

 Българската дата е третата от хедлайн турнето, което започна в Истанбул на 26 май, и в което родните почитатели могат да чуят как звучат на живо песните от последните индивидуални албуми на Тейлър, а и песни от творчеството на бандите, в които се подвизава като вокалист – "Слипнот" и "Стоун Сауър". През 2020 година той издаде CMFT като солов артист, после CMF 2, а неотдавна и диска "Hearts". Тейлър пее, свири на соло и ритъм китара, пиано и мандолина. Впрочем, единствените инструменти, които не владее, са бас и барабани. И за да не се чудите какво означава CMFT –  това е абревиатура от Corey Mother F**cking Tayler. Общото между индивидуалните му издания е, че са подписани от един и същ автор. Обаче с по-различен глас и подход към структурата на парчета извън очакваното от блендата за различните му групи –  а те никак не са малко. Откриваме името му в цели 15 студийни албума. В соловите дискове на Кори се миксват алтърнатив поп, хард-рок, акустичен и включен в трафопоста метъл, щипка авангардно кънтри, балади и мидъл темпо мелодии, дори диско обагрени парчета. Като цяло обаче здрав модерен рок с нахъсани тежки рифове, солиден бас и барабани, плюс мощен вокалист, който лесно преминава от мелодичните припеви към грубиянски рев, почти безукорно брилянтни и виртуозни инструментални изпълнения и неподправена емоция, с труднопостижима за повечето с лекота на преливане от стил в стил, с всички нужни съставки за това тези композиции да звучат добре и след десет, че и повече години. 

Кой точно е истинският Кори Тейлър, колко лица носи? Отговорът идва с конкретни ярки примери. Ами навсякъде си е той и никой друг. Подобно своите знаменити колеги Съли Ерна –  фронт във и извън "Годсмак", Евърласт –  фронт във и извън "Хаус Ъф Пейн" и китаристът на "Рейдж Ъгейнст Дъ Машийн" и "Аудиослейв" Том Морело, но като лидер сам на себе си. Всеки от тях е американец, всеки от тях носи със себе си музика с мисия и послания, всеки може да си позволи каквото душата или музата му пожелае, всеки вече е оставил в христоматиите класики за съвременния американски бит и култура, каквито не ги дават по филмите. А когато вземат отношение с автентичен гняв срещу социалните неправди, се позиционират под прожекторите като (може би) последните бардове на Америка в традициите на Боб Дилън и Спрингстийн. От последния албум на Кори Тейлър не връхлитат силните рифове на метъла, а от 13-те парчета в него вее синият вятър на блус и соул обагрен пауър поп и прелюбопитен акустичен инди саунд. Около Кори са китаристите Крисчън Мартучи и Зак Троун, барабанистът Дъстин Робърт и новият в бенда басист Елиът Лоранго. Тази страна от кариерата си Кори определя пред списание "Керанг" като "нещо, което ще е завинаги и без срок на годност".

Тейлър – категорично една от най-влиятелните фигури в музикалната индустрия през последните години обаче следва традиция, изградена от личности, чиито гласове са били ясно чути през годините. Те са много различни, но и си приличат в много отношения. Сред тях са Джони Ротън от "Секс Пистълс" –  историята на пънка би изглеждала различно без тях, фронтменът на "Алис Ин Чейнс" –  Лейн Стейли, и колегата му от "Нирвана" – Кърт Кобейн (покойните гръндж колоси), а и Джонатан Дейвис – главен идеен двигател на нюметъл законодателите "Корн". Концентриран и трезвен, Кори Тод Тейлър е човек, пълен с енергия и несломими амбиции. "Искам да докажа, че мога да правя и други неща освен "Слипнот". Но признава: "Ако нямаше "Слипнот", може би щях да съм на една часовникова кула с пушка, прицелена в някоя групичка деца". Това мнение, споделяно по различни поводи и от другите членове на групата, някак синтезира отговора на въпроса защо са всички заедно. Ако решим да не обръщаме внимание на откровената препратка към Чарлз Уитман и масовото клане, което заформя в Тексаския университет, Хюстън, на 1 август 1966 година, то не трябва да забравяме, че Кори като автор на текстовете, твърди, че има достатъчно неща, за които не иска да говори. Че е успял единствено сам да си помогне срещу всичките гадости, за които е дръзнал да пее, и през които е минал. И това – изправено срещу музика, за която се кълне, че "всяка нота носи собствена душа". Тя ни идва на крака –  в Борисовата градина на 30 май. Специални гости на Кори и компания у нас ще бъдат добре познатите ни метъли "Блек Туут" от Турция и датчаните "Сайъмийз".

И така, неометъл бурята е преминала, маските са свалени, а мистър Тейлър се усмихва със слънчева акустика и ни благопожелава: "Wish You Well".