Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Снимка: Pixabay

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон Соколов – любител херпетолог.

Какво да направим, когато срещнем змия? Гостът в предаването отговаря с една дума – нищо. По думите на Соколов змията се страхува от човека и при евентуална среща вместо да ни подгони, влечугото би избягало. Змиите нападат само при самозащита, изтъква Соколов.

Едно от най-силно развитите сетива при змиите е тяхната способност да регистрират вибрациите от приближаващ се обект на метри разстояние. Ето защо е почти невъзможно човек да настъпи змия, обяснява херпетологът.  

Най-развитото сетиво на змията е свръхобонянието и това се дължи на нейния специфичнен раздвоен език. Всяко едно от разклоненията събира микрочастици от въздуха, които биват идентифицирани от специален орган. Това е причината змиите да се ориентират безпогрешно, което ги прави и съвършени ловци.

По думите на Соколов двете отровни змии в България – пепелянка и усойница – избягват човешкия хабитат, тъй като са по-тромави и уязвими. За разлика от тях смоците са пъргави и разполагат с повече опции за бягство.

Според госта страхът от змии не е вроден, но се вменява в най-ранна детска възраст. Притеснението на хората е породено от незнание, смята той.

Соколов развенчава някои от най-известните митове, свързани със змиите. Таралежите не ядат змии. Орелът-змияр е хищна, респектираща птица, която се прехранва до голяма степен с лов на змии. Лисиците и котките също понякога ядат змии, обяснява гостът. Никоя змия не пие мляко, защото млякото е стриктно бозайническа адаптация, а и змиите нямат смукателен апарат, заявява Соколов.  

Интересен факт е, че отровата е изключително ценен ресурс за отровните змии, защото производството ѝ отнема енергия. Главната цел на отровата е ловна, а самозащитата – второстепенна.  

Соколов дава някои много ценни съвети за случаите, в които все пак човек бива ухапан от змия. Понякога и без противоотрова могат да отшумят симптомите от отровно ухапване, но това в никакъв случай не означава да не се потърси навременна лекарска помощ, подчертава гостът.  Изсмукването на отровата е безсмислено, тъй като токсичното вещество веднага се разпространява в кръвта. Важно е ухапаният да запази самообладание и да извършва възможно най-малко движения – бързата физическа активност е противопоказна. В никакъв случай ухапаното място не бива да се пристяга, предупреждава Соколов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл:  


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Силвия Лакова: Децата са любознателни, отворени и бързо усвояват нови знания

Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..

публикувано на 01.10.24 в 17:45

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..

публикувано на 01.10.24 в 09:30
Проф. Марин Георгиев

Явните и скритите кодове на тялото

Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира за различни проблеми и ние, с помощта на специалистите, трябва да ги разчитаме и да потърсим помощ. В урологията – тази бързо развиваща се специалност, симптомите са доста ясно различими:..

публикувано на 30.09.24 в 18:25
проф. Диана Гергова

Пътуваща изложба представя българските археологически открития

Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава.  "Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много..

публикувано на 30.09.24 в 12:00

"Строгият" или "готиният" – за първата среща на учителя с учениците

Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и..

публикувано на 29.09.24 в 10:25