В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" гостува доц. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. След професионалния празник на работещите в минната и добивната индустрия той представя равносметка на случилото се през изминалата година и обсъжда предизвикателствата, които Зелената сделка и Европейският регламент за критичните суровини поставят пред сектора.
Според доц. Митев минната индустрия в България е една от най-бързо развиващите се в технологично отношение. Той подчертава, че това развитие не се изразява само в закупуването на нови машини, а обхваща всички аспекти на дейността в сектора.
"Инвестициите в обновяване на оборудването са значителни, като милиони левове се влагат в нови технологии и софтуерни решения", сподели той. В допълнение, условията за безопасна и дистанционна работа все повече навлизат в миньорския труд, трансформирайки традиционния образ на миньора. Днес миньорът е висококвалифициран специалист с компетенции в различни области", добавя доц. Митев.
Той подчертава, че необходимостта от суровини расте ежедневно – независимо дали има Зелена сделка или не. "Нашето технологично развитие и начин на живот променят потребностите ни", отбеляза той. В контекста на Зелената сделка Европа и компаниите в България, които са водещи не само по количество добити материали, демонстрират отговорен подход към добива на суровини, който е в интерес както на обществото, така и на държавата и бизнеса.
Доц. Митев изтъква, че в Европа се очаква значителен ръст в потреблението на ключови суровини като мед, алуминий и цинк до 2050 г.
Прогнозите показват, че нуждата от мед например може да се увеличи от 200 до 300 пъти. Това според него поставя въпроса: откъде ще бъдат осигурени тези ресурси?
В момента Европа внася около две трети от суровините от трети страни, което налага необходимостта от повишаване на независимостта чрез проучване и разработка на нови находища.
Минната индустрия в България демонстрира ангажираност към опазването на околната среда, като за последните години е инвестирала над половин милиард лева в тази насока. Пример за това е новото находище в Крумовград, където водата, използвана в процеса на добива, излиза с неутрално pH и по-добри качества от питейната вода. "Малко производства могат да се похвалят с три пречиствателни станции по потока", отбеляза доц. Митев.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В лятната поредица на "Terra Култура" припомняме едни от най-интересните интервюта, прозвучали в ефира на предаването. Един от тях е този с журналистката Сима Владимирова, която говори за последните дни на цар Борис Трети. Разговорът представя последните дни от живота на цар Борис III и разглежда възможните причини за неговата смърт през август 1943..
В края на миналата седмица отбелязахме Деня за почит към жертвите на тоталитарните режими, чието официално име в България с решение на парламента ни от 2009 г. е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им . Когато говорим за Пол Пот и..
През август в "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Един от тях е този с Бояна Стоилова, Диана Трифонова и Илиян Ружин за подкаста "Контури", които те водят, разкриващ живота на известни български художници от XX век. Трите водещи представят историите на творците не само с биографична..
Днес отбелязваме 147 години от Шипченската епопея – Национално честване, свързано и с 90 години от освещаването на Паметника на свободата. По традиция в Националното честване се включват общественици, политици, граждани – най-вече хората на България, които тръгват в търсене на историческата памет и се обръщат и към себе си, помнейки историята...
Доколко историята днес определя поведението ни? Познаваме ли я? Дали наистина всичко това, което наричаме Шипченска епопея, показва нещо грандиозно, нещо извънредно? Дали наистина, 147 години по-късно, е в ежедневието ни, дали го носим в сърцата си, дали го предаваме на децата си? Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с..
Един поглед в артпространствата – не само на Габрово, а и на душите. Артпространствата, които търсят отговор на всички въпроси, търсят изчистването на..
Форматът е създаден още през 1978 г. от американския учител Джон Хънтър. Предназначен е за деца от 9 до 18 години и представлява реалистична политическа..
"Нашето разбиране е, че културно-историческото наследство е много повече отколкото наука, култура, изкуство, държавно управление и т.н., тъй като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
