"От края на XII век почти цялата писмена комуникация в Босна се е водила на кирилица и това е било важно, защото Босна от север и запад е била обградена от страни, в които се е използвал латински език и азбука... В Босна през Късното средновековие повечето от литургичните и църковни текстове, но също и светски четива са написани на кирилица. Това е бил важен начин за утвърждаване на идентичността на Босна спрямо външния свят в съседство, но също и спрямо общославянския свят на изток…", казва проф. Емир Филипович, преподавател по средновековна история в университета в Сараево в интервю за предаването „За думите“.
Проф. Филиповеч беше гост лектор на Международния форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе в София през юни тази година по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова.
През XIV – XV век, когато Босна попада в рамките на Османската империя, кирилицата продължава да се използва в писмената кореспонденция между политическия елит, независимо че голяма част от него приема исляма. Кирилската азбука продължава да се използва и през XVIII и XIX век, макар че по време на османското владичество тя не е основната азбука и славянският не е основният език, на който се пишат юридически, научни, икономически и политически текстове.
"… Кирилската азбука се връща през XIX век, за да продължи да бъде важна страна и фактор за босненската идентичност до наши дни.
За съжаление поради сложната политическа ситуация в съвременна Босна и Херцеговина кирилската азбука е официална за страната заедно с латинската, но на нея се гледа като на почти само или изключително принадлежаща на сръбската традиция и сръбското наследство в Босна и Херцеговина, при все че можем да намерим елементи, доказващи, че кирилицата е надхвърляла границите на етническите и религиозните общности в Босна и Херцеговина и в действителност е била много важен фактор за общуването между различните религиозни общности.", продължава ученият.
Държавата Босна и Херцеговина е оформена в сегашния си вид след войните през 90-те години на ХХ век. Състои се от две части и един окръг - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. За жалост в днешно времемястото на кирилската азбука и отношението на различните общности към нея е в пряка зависимост от политическите противоборства, а не от историческата истина и свободния избор.
"…Много важно да се разбере, че кирилицата преди всичко е създадена за славянския език, така че и босненците мюсюлмани, и хърватите католици, и православните сърби, всички жители на Босна и Херцеговина ползват и говорят славянски език и е важно да се разбере, че кирилицата съществува и че трябва да съществува и не трябва да бъде във второстепенна позиция спрямо латиницата.", казва ученият. "Научните общности, но и всички заинтересувани от това връзките между миналото и настоящето да продължават да съществуват и да функционират не трябва да позволяват на политиците да използват тези неща като инструменти за своите войни и користни цели. Ние трябва да виждаме отвъд повърхностния политически слой на нещата и да разбираме важността на кирилицата в дълбочина."
Що се отнася до връзката между славянските азбуки и България, където кирилицата е създадена от учениците на светите Кирил и Методий, тя не е известна на обществеността в Босна и Херцеговина. Това пък би трябвало да напомня на всички нас в България, че нещо, което смятаме, че ни принадлежи по право – признанието за ролята на държавата ни за създаването, опазването и развитието на славянската книжовност, е нещо, за което трябва да се трудим непрестанно чрез огласяване и отстояване на научно доказаната истина.
Чуйте цялото интервю с проф. Емир Филипович в звуковия файл.
До 30-и септември се събират въпроси на български ученици и студенти, на възраст от 8 до 22 години за предстоящия "Разговор с тайконавти". Въпросите трябва да са свързани с космическите изследвания и научни открития, и могат да бъдат задавани на български, китайски или английски език. Експерти от БАН и представители на Китайското посолство ще..
Защо пирамидата на маите в Чечен Ица стана едно от седемте чудеса на света, а не пирамидите в Теотиуакан край Мексико сити? Този въпрос гложди туриста, колчем опита да обеме с поглед необятния наниз от храмове, храмчета и пирамидки на 48 км от мексиканската столица. Отговорът е ясен – не мащабността, а почти компютърната астрологична точност..
Още три стенописа с мотиви от котленски килими украсиха фасади на сгради в Котел. Те са от серията класически образци на Котленската килимарска школа с имена "Фучилà", "Сурвакниците" и "Динени кори". Стенописите са на фасадите на средно училище "Георги Ст. Раковски" и на Общинския медицински център в Котел по проект "Повишаване на атрактивността и..
Бързо приетата в началото на август от народните представители поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща пропагандата, популяризирането и подстрекаването към идеи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация, предизвика (очаквано) остра реакция, крайни мнения, обвинения, дълги обяснения, аргументиране, манипулативни..
В две предавания "Премълчаната история" продължава вглеждането в т. нар. "бохемство" – в неговите класически и соц. варианти. Говорим за местата и хората, за субкултурния контекст на явлението. В първата част участват: Мариана Първанова, автор на книги за софийската и бургаската бохема, подготвила ново издание за Варна, което скоро ще излезе на..
В рубриката "Мигранти с таланти" днес ви разказваме историята на Ейми Ан Сабела – американка от Ню Йорк, която мечтае да стане българска баба. Родена и..
Гост в "Нашият ден" е Цвета Софрониева – автор на поезия, проза, драматургия и есеистика. Софрониева е следвала физика в Софийския университет и има..
От днес до неделя, в три поредни вечери, програма "Христо Ботев" ще излъчва директно от Летния театър в Сандански 32-рото издание на Международния фестивал..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg