Олимпиадата отшумя и Париж отново се върна към нормалното си битие като град на любовта. Верона обаче упорито се домогва до романтичната титла. И има основание. Мястото е пропито със средновековна нежност и любов, бурни чувства и въздишки. И всяка година най-малко три милиона туристи се стичат тук, за да ги изпитат.
Разбира се, всички се тълпят пред Къщата на Жулиета с надеждата да усетят нови емоции, да съхранят стара жарава, да намерят покой след изпепеляваща връзка.
Целият свят знае любовната история за двете млади сърца, превърната в пиеса от Уилям Шекспир. И мнозина са убедени, че в основата й лежат истински събития и враждата между семействата Монтеки и Капулети е съвсем реална. Къщата на Жулиета е издирена през 1907 година по описанията на британския бард. А след излизането на филма "Ромео и Жулиета" на режисьора Джордж Кюкор през 1936 г., интересът към сградата нараства главоломно и общината на Верона решава тя да бъде възстановена. Реставрацията ѝ приключва чак през 1997 г. Но междувременно през 1968-а се появява лентата на Франко Дзефирели, която подлудява света.
Гроздове влюбени обсаждат балкона и месинговата статуя на Жулиета, защото в двора всеки може да напише обяснение в любов върху стена, изрисувана със сърца и признания. Красивите снимки са задължителна част от посещението. Особено ако не ви домързи да изчакате опашката, за да се качите на балкона.
Пощенската кутия на Жулиета прелива от писма, дори в годините на електронната поща. Ако страдате от несподелена любов, можете да прикрепите бележка с името на любимия към арката в двора. Върхът на приключението е да организирате сватбата си, преоблечени като Ромео и Жулиета, и да се целунете на балкона, където двамата споделят чувствата си за първи път.
Опашка се вие и пред статуята на младата госпожица Капулети. Според поверието, ако докоснете едната ѝ гърда, изпълнени с чисти помисли и съкровено желание, можете спокойно да чакате изпълнението му. Затова бюстът ѝ е значително по-бляскав от останалата част на тялото.
Естествено, чистата юношеска любов е превърната в печатница за пари. Точно зад гърба на Жулиета е магазинчето за сувенири.
В града можете да посетите и Къщата на Ромео, но само ако сте гладни – тя е превърната в ресторант.
Хора от цял свят се редят пред гробницата, за да почетат паметта на момичето, жертвало се, заради любовта си. През 19-и век романтиците кръжали на рояци около саркофага на Жулиета. Това не се харесало на управниците на Верона и те варварски превърнали каменния ковчег в корито за вода.
Споменатият вече филм от 1936 година възвръща туристическите "поклонения". Сградата е възстановена, останките на Жулиета са върнати, а наблизо е издигнат бюст на Шекспир. Разбира се, никой не може да се закълне, чии точно останки са положени в гробницата, но почитателите на красивата история са твърдо убедени в автентичността им.
Другият забележителен адрес е Арена ди Верона, древен римски амфитеатър, построен около 30 г. сл. Хр. Лесен е за намиране - намира се на централния площад Пиаца Бра.
Амфитеатърът е вписан в световната съкровищница на ЮНЕСКО като една от най—добре съхранените структури от този вид, но е все още е действащ и е световно известно място за концерти. Той е четвъртият по големина в Италия (след Колизеума, амфитеатъра в Санта Мария Капуа Ветере и амфитеатъра в Поцуоли).
Имах късмета да Слушам Анна Нетребко и Юсиф Ейвазов в "Тоска" неотдавна. Внушението е величествено, защото Арена ди Верона е естествен декор с неповторима акустика. Оркестърът и изпълнителите не ползват никаква озвучителна техника, а незнайно как хората седнали в заведенията наоколо не чуват нито нота и няма как да слушат опера без пари.
Организацията сякаш е дирижирана от незнаен кукловод. Стюардите насочват публиката към правилните врати. Момичета с лъскави панталони показват местата им, а чевръсти младежи продават възглавнички с изображението на Арена ди Верона. Задължителен аксесоар, ако искате задните ви части да оцелеят на вековечните каменни седалки до края на трето действие. Пъргави сервитьори разнасят безалкохолни напитки и вино, портативни вентилаторчета и бинокли.
Съвсем като в Древния Рим, но малко по-модернизирано. Все пак Арена ди Верона е построена за гладиаторски битки, а по-късно – за циркови представления. В античността седящите места са били 30 хиляди. Местните наричат амфитеатъра Ла Скала.
Най-зрелищните интерпретации на "Ромео и Жулиета" могат да се видят тук. Уверявам ви, че и "Тоска" бе не по-малко завладяваща с естествения декор на древния мрамор.
Ако главата ви е натежала от емоции вечерта (или от местните вина Валполичела и Амарена), потопете се в покоя на градината "Джусти", създадена през 1580 година. Тя и до днес е частно притежание и омагьосва с прецизния си, но създаващ усещане за свобода ландшафт. Някои от статуите са истински римски, открити при разкопки от Антонио Джусти, други – копия, но всички са вписани необичайно между кипарисите в градината.
Пътеките отвеждат до различни площадки, откъдето снимките към Верона стават като картички.
Фонтани с делфини или от червен мрамор, бълбукат и пръскат прохлада. По кула с вита стълба се стига до балкон с човешки черти, чиято зейнала паст навремето е бълвала огън при различни тържества.
Лабиринтът от жив плет е свързан с любопитна легенда – ако се изгубите в него с половинката си и след това се намерите, очаква ви дълъг и щастлив семеен живот.
Още едно доказателство, че и Верона с чиста съвест може да бъде наречена Град на любовта.
"Винаги са ми били важни отношенията с хората, защото ние сме социални, имаме и близки. За мен е много важно моите близки да са до мен; да виждам, че и те успяват, да им помагам – както те на мен, така и аз да им помогна, да отвърна на доброто с добро. Отношенията винаги са важни. Например в образователната сфера, че се постигат някакви успехи, няма..
Познат шаблонен израз, който припознахме в навечерието на Софийския маратон, но през погледа на ортопеда и травматолога. Гостът проф. Румен Кастелов е началник на клиника в Медицинския институт на МВР, познат като МВР-болница, опитен специалист и хирург. Поставихме акценти върху много проблеми и нюанси в ортопедията: битовите и спортните травми –..
Българските физици са активни, постиженията им са видими не само в национален и европейски, но и в световен мащаб, заявява в предаването "Следобед за любопитните" акад. Александър Драйшу – председател на Съюза на физиците в България (СФБ) и отбелязва, че това е извод от Четвъртия пореден конгрес по физически науки, който се проведе през тази..
Ако напишете името на оманската провинция Салала в Гугъл, ще се появят повече снимки на водопади, ручеи и тучни поляни, отколкото на плажове или на характерната за държавата пустиня. Наистина това кътче е неповторимо! В целия Близък Изток няма друго място, където да вали дъжд и където да е зелено. Неотдавна десант от омански туроператори споходи Софияl...
"Суперлунието със съвпадащи, т.е. близки във времето, лунен перигей и пълнолуние, като такива събития имаше две през тази година – на 18 септември, рано сутринта, и това, което предстои на 17 октомври 2024 година, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" астрофизикът Пенчо Маркишки. Той допълва, че когато лунният перигей е близък по време с..
Ако напишете името на оманската провинция Салала в Гугъл, ще се появят повече снимки на водопади, ручеи и тучни поляни, отколкото на плажове или на..
Голямата изненада при обявяването на новия сезон на Кралския театър "Ла Моне" през април бе новината, че последните две творби от тетралогията "Пръстенът..
В рубриката "Културен отпечатък" на предаването Terra Култура ви представяме един от емблематичните музеи на България – Музеят на родопския карст в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg