Един роман, в който Бог се обръща към човека. Сюжет, който рисува една антиутопична картина за бъдещето, но говори за днес – за всички болни теми на времето, в което живеем.
В "Нашият ден" Радослав Бимбалов представя своя роман "Ти, подобие мое", който вече може да бъде намерен на Алея на книгата.
Оруел написва антиутопията "1984" през 1948 година като предупреждение за близкото бъдеще. Бимбалов споделя, че е подходил различно – написал е нещо, което вече се е случило. Отправна точка в повествованието е периодът след края на Covid-19 пандемията и преди началото на войната в Украйна. Това, по думите на автора, е време, в което човечеството е поело дъх, без да осъзнава колко много неща са се променили.
Основен мотив в книгата е този за изчезналото състрадание, като в антиутопичния сюжет присъства дори Агенция за емоционален контрол. Според Бимбалов състраданието е в основите на човешкия вид, а неговото осезаемо отсъствие е тревожно. Съпричастността днес е лицемерна, повърхностна или просто я няма.
"Искахме да накараме машините да станат хора, а превърнахме себе си в машини.", заявява писателят.
Бимбалов сам определя решението да пише от името на Бог като скандално, дръзко и може би нелепо в представите на някои читатели. Целта е книгата да избухне в душата на всеки, който я прочете, и да събуди въпроса защо сме склонни да приписваме на Бог своите недостатъци, своята жестокост, своята безчувственост и жажда за мъст.
"Много важно е да признаем злото в себе си, за да го победим. Във всеки от нас съществува зло, но ние сме склонни да го отричаме. Единствено разговорът със себе си, който е разговор с Бог, може да доведе до тази истинност.", казва Бимбалов.
Авторът подчертава, че основната тема в книгата не е нито религиозна, нито божествена. Във фокуса на размисъл е Човекът.
Чуйте разговора в звуковия файл:
Художникът Слав Недев e известен с творбите си у нас и в чужбина, има национални и международни отличия за работата си. Негови картини са включени в колекции, между които: в Градския музей на Вуковар – Хърватска; Държавен департамент Вашингтон – САЩ; "Гауденц Б. Руф" – Цюрих, Швейцария; Imago Mundi на фондация "Бенетон" – Тревизо, Италия; Siddhartha..
Художникът Спас Йорданов, дипломант-магистър в специалност “Керамика” на Нов български университет и един от най-емблематичните студенти на ателие Керамика на НБУ ще покаже изложбата си “Дракони и дракотаври”. Тя се открива на 14 януари и ще продължи до 30 януари в столичната галерия “Аросита”. Експозицията представя две концептуални линии: едната..
На 13 януари в Сатиричния театър "Алеко Константинов" беше честването по повод 100 години от рождението на Георги Калоянчев. Пред гости, журналисти и трупата на театъра, актьорът Ивайло Калоянчев и директорът Калин Сърменов разказаха спомени за Калата. На камерната сцена "Методи Андонов" бяха изложени част от запазените костюми на големия български..
Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде между Асеновград и Лисабон. Живее в София, където се занимава с трудова психология. В свободното му време можете да го видите да помага като доброволец, да чете книги или да търси нов любим десерт. Лауреат е на четиридесетото издание на Национален младежки конкурс за поезия "Веселин..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в клишетата е истината. Особено при разговор с д-р Сава Драгунчев, който освен актьорското си образование в НАТФИЗ "Кръсто Сарафов" е специализирал и актьорско майсторство в Кралския Шекспиров театър,..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
