На 28 август музикалният свят отбеляза 130 години от рождението на Карл Бьом – един от колосите на диригентското поприще на ХХ век. "Патриарх на хармонията" го наричаха, а съвременниците му шеговито, но и със страхопочитание произнасяха: "Да отдадем дължимото на Бьом Австрийски!" Самият маестро пък бе съвсем лаконичен: "От мига, в който проговорих, знаех че ще стана музикант!" И още: "Дали чувам музиката? Та тя извира от мен…"През 40-те и 50-те години за кратко маестрото бе начело на Виенската държавна опера, а един от оркестрантите си спомня: "Той избира правилните темпа не само при Вагнер и Моцарт, но и при Бетовен, Брамс, Рихард Щраус… С това Бьом има вече половината музика!" Шефът на Виенското филхармонично дружество Вилхелм Хюбнер добавя: "Тайната на музиката е в дишането! Бьом диша с музиката! Той диша в певците на сцената, с духачите в оркестъра… Спонтанните му реакции направо изумяват, затова и изпълненията са така свежи и неподправени." Карл Бьом е роден на в Грац. Баща му бил адвокат, при това страстен почитател на Вагнер.
Един от първите, които посещават Байройтските тържества. Там се запознава с легендарния диригент Ханс Рихтер. Извънредно горд е с дебюта на своя син на 18.03.1917 в Грац, но настоявал Карл да завърши обучението си по право. През 1920 Бьом дирижира "Фиделио" в театъра на родния си град по повод 150-та годишнина на Бетовен. Скоро след това идва покана лично от Бруно Валтер – в Баварската опера търсят негов асистент. Условието: да ръководи спектакли на "Отвличане от сарая", а сетне и на "Бътерфлай" само с една кратка репетиция. При това представлението е същата вечер! Бьом се справя блестящо и остава в Мюнхен шест години. В театъра открива една прелестна 17 годишна Мими – сопраното Теа Линхард, с която се женят през 1927. Същата година Карл Бьом е назначен за музикален директор в Дармщат, където поставя "Воцек" в присъствието на автора. Албан Берг с възхищение говори за работата на младия диригент, с когото се сприятелили.
Впрочем изследователи открояват изумителните постижения на Карл Бьом най-вече в творби на Моцарт, Вагнер и Рихард Щраус. Изтъкват факта, че е наследник на славна диригентска традиция: Ханс фон Бюлов, Клеменс Краус, Бруно Валтер и разбира се Рихард Щраус, който фокусира вниманието върху точно темпо, пестеливи движения, а също преобладаващата роля на лявата ръка. "В Мюнхен започнах музикалната си кариера сред големите майстори, на които се възхищавах: Бруно Валтер и Рихард Щраус", пише Бьом в автобиографичната си книга "Спомням си съвсем точно".
"Основната задача на диригента е да има съвършено ясен поглед върху цялото произведение и да го предаде на отделните изпълнители: солисти, хор, оркестър. Още по-добре, ако успее да ограничи жестовете до минимум. Не забравяйте, че съм дипломиран юрист и обичам точността. Необходима е точност, за да се изработят ансамблите при Моцарт, хармонията между тембрите в оркестъра на Вагнер, но това разбира се съвсем не означава отказ от вълнение. Доволен съм, ако благодарение на работата ми не аз, а Бетовен е поразил слушателя. Вълнението на публиката създава успеха на произведението!" – твърди от дълголетен личен опит Карл Бьом.
В съботната вечер (21 септември от 20 часа) ще звучат откъси из опери на Вагнер, Моцарт и Рихард Щраус.
A сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има...
В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял,..
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg