Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Илияна Маринкова: Това видях в Украйна – желанието за живот

4
Илияна Маринкова
Снимка: БНР

Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна.

Украйна през фестивала "ОКО"

"Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна Станева, директорката на "ОКО", е, че етнографията освен културата и традициите показва и настоящето, т.е. начина на живот на един народ. Така че наистина през филмите, които този фестивал показа, може да се види какво се случва в Украйна днес и какво се е случвало там преди няколко години. Включително по какъв начин се е развивала в Украйна и тази пропаганда, която ние сега имаме в България, защото това е процес, който го има преди всяка една война и по време на нея – има пропаганда. Това, което имаме днес в България, се е случвало и в Украйна дълги години дори преди Крим.

Филмите, които видяхме на този фестивал, разказваха за това, че независимо какво се случва, независимо че те вече две години и половина живеят в пълномащабна война, а в отделни региони на Украйна и от десет години, украинците нямат никакво намерение да се предадат по какъвто и да било начин. Те смятат да живеят до края на света, защото например – звучи сирена, а ние гледаме кадри как едни хора се разхождат по улицата, купуват си домати или лепят плакати срещу войната. В следващия кадър виждаме едни разрушени сгради със счупени прозорци от ударната вълна на обстрела и едни господа на над 75 години, които метат с метлички стъклата, защото те смятат да продължат да живеят в домовете си."

Илияна Маринкова, Тетяна Станева и Дана Митанова, и двете бесарабски българки, на кинофестивалаДвата свята на Украйна – войната и животът

"Украинците поддържат държавата си, защото те искат да живеят там. Това е техният дом, те смятат да го отстояват по всякакъв начин и докогато трябва и както трябва с всичките сили на света и затова те искат този дом да бъде подреден. Колко дни човек може да живее в сковаващ страх, без да можеш да се движиш или да излезеш от укритието. Един, два, пет и след това започваш да живееш. Това видях в Украйна – желанието за живот. Защото навън звучи сирена, Крим е доста близо до Болград, а отдолу има един военен руски кораб, който се вижда на радара на приложението за въздушни тревоги и в същото време ние сме на кинофестивал, който разказва не просто за кино, не просто за Украйна или Бесарабия, не просто за българите в Украйна, за много повече неща. Виждайки това, човек разбира, че няма как Украйна да не е толкова чиста, толкова подредена, да няма нито един фас на земята, защото те обичат дома си!"

"Днес можеш да умреш, докато пиеш кафето си, утре – докато водиш детето на градина. Причината – един луд диктатор така е решил, а западните ти съюзници са мекушави в подкрепата си." 

Колебанието на Запада за помощта към Украйна

"Украинците приемат негативно това колебание, но го приемат. Обясняват си го с мекушавост и неразбиране на това какво представлява Русия днес, какво представляват Путин и неговият режим. Разбират и опитите Русия да не бъде все пак много накърнена. Другото нещо е решителността да отбраняват държавата си и да победят и всяко колебание от която и да е страна е определено разочароващо за тях. Украинците жертват наистина много и то дори и за нас тук, за да сме в това студио и да водим този разговор."

Защо в част от българите има неразбиране за случващото се в Украйна

"Политиците и партиите играят своята роля, доколкото те са част от руската пропаганда, която се шири. Руската пропагандата е голям проблем и пробива и има своите рупори и предаватели навсякъде по света. Проблемът при нас е, че няма отговор на пропагандата на институционално ниво. Дори и да забраним официозите на руската пропаганда, всички други източници на руска пропаганда като партии политици, те не са регулирани или санкционирани по никакъв начин. Разбира се, важно е и защо у нас пропагандата има толкова голямо влияние и защо получава такива големи ползи. Според мен, от една страна, е съветското минало на България, заедно с носталгията. Освен това, според мен, на чисто психологическо ниво българите не могат да си представят, че войната се случва наистина, войната срещу едни цивилни хора, които биват убивани от дронове, както тази сутрин се случи в Измаил, без да са направили никому нищо. Това е терористичен акт."

Забраняват ли в Украйна българския език

"Това е лъжа. Аз в Болград не съм говорила на друг език освен на български, с всички: баби, млади хора и деца. В Болградската гимназия "Г. С. Раковски" лично говорих с ученици и то само на български език. В гимназията всяка дума се изписва на украински и на български. Български се изучава в училището дори и от деца, които нямат български произход. Имат и неделно училище, в което се учи български език. Дори има прякори като Кольо Българина."

Събирачът на трупове

"Събирачът на трупове беше ранен в крака мъж, който беше много усмихнат и излъчваше силата на украинския воин. Той знае, че сега е тук, малко ще се полекува от раняването и после ще се върне на фронта, за да събира труповете на украинските убити войници. Той минава след боевете по фронтовата линия и просто събира и връща телата на загиналите украински защитници. За да могат да бъдат погребани от семействата им. Телата са в различно състояние, някои полуразложени, но той ги връща на близките им. Той ми каза – аз знам, че трябва да свърша тази работа и знам, че тя е важна, защото украинците искат да погребат своите синове, братя, бащи, съпрузи, които са защитавали Родината. Той каза, че е свикнал с тази работа и просто знае, че трябва да я свърши. 

Ужасяващо е, че ние говорим за това сега тук, докато седим на спокойствие и си говорим за това как един човек ми е разказвал, че събира труповете, защото украинците защитават държавата си. Това е ужасяващо. Никой не трябва да свиква с това, с такива разкази, както и украинците не трябва да свикват, че срещу тях се води такава отвратителна война. Това, че войната се води дори и сега, ние трябва да си даваме сметка, че ние също носим доза отговорност за това."

Арпаджикът на българското село ЧушмелийБабите с арпаджика

"В село Чушмелий бях настанена при тьотя Киня. Посрещна ме с кафе. Там арпаджикът е като религия и тя ми казва – сирени, дронове ли, няма значение, ние сега събираме арпаджика и той е над всичко. Цялата къща е в арпаджик и аромата му. Това е във всяко едно тяхно село. Те са много, много работливи и колко е вкусно всичко там. Въобще, Бесарабия е много красиво място. Нека всеки, който се съмнява в каквото и да било, да отиде поне там и да говори български език и да се наслади на българските традиции."

Снимки – БНР и личен архив 

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Боряна Ангелова-Игова

Оптимизъм и интеграция: Как спортът приобщава?

В предаването "Време за наука" гостува доц. Боряна Ангелова-Игова , която споделя своите впечатления и анализи за настоящото състояние на спорта в България. Тя изразява оптимизъм, като отбелязва, че изминалата година е била изключително успешна от спортна гледна точка. Карлос Насар: Чакат ме нови предизвикателства, изтощен съм от емоции..

обновено на 17.12.24 в 14:44

Климат, деца и права: Международен проект обединява усилия за устойчиво бъдеще

Децата и техните права често остават на заден план, когато става въпрос за климатичната криза. Според Иван Куцаров от мрежата за гражданско действие "БлуЛинк", именно този аспект е във фокуса на новия проект "Околна среда, права и деца". В интервю за предаването "Време за наука" той обяснява как климатичните проблеми и правата на децата са тясно..

обновено на 17.12.24 в 14:00
Иван Василев, зам.-кмет по финанси в Столичната община.

София става по-чиста и зелена – равносметка от Иван Василев

В навечерието на коледните и новогодишни празници в предаването "Нашият ден" гостува заместник-кметът по финанси на София Иван Василев. В рамките на разговора се обсъждат постигнатото през изминалата година, нерешените проблеми и предстоящите задачи за 2025 г. "Работата за София е привилегия", казва Василев и изразява своята мотивация да..

обновено на 17.12.24 в 13:21
Мануела Несъл

Партньорството на България с ЕБВР през 2024 г.: Преглед на постигнатото и поглед към бъдещето

В рубриката "Темата на деня" дискутирахме развитието на партньорството на България с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) през изминаващата година и какво предстои в следващите етапи от сътрудничеството ни. Специален гост в студиото беше Мануела Несъл , директор на ЕБВР за България, която разкри ключови данни, проекти и..

публикувано на 17.12.24 в 11:35

"Съвременното китайско общество" – поглед отвътре към днешен Китай

Неотдавна Китайският културен институт в София бе домакин на изключително интересно събитие, събрало представители на културната общност, дипломати, общественици и всички, които проявяват интерес към българо-китайския културен и бизнес обмен. Поводът бе представянето на книгата „Съвременното китайско общество – устройство и начин на живот“...

обновено на 17.12.24 в 11:04