"Със сигурност има живот извън планетата Земята. Истината също е, че и астронавтите, които са в Космоса, са живи, така че живот извън нашата планета има. Условията на планетата ни като че ли не са уникални и вече има открити много екзопланети, това са планети около други звезди, като слънцето, на чиято повърхност може да тече вода, така че нито Земята, като твърда повърхност, нито като съставка на живота, е суперважна като водата, не е уникална и в този смисъл стои въпросът – уникален ли е животът на Земята?
Лично аз смятам, че е въпрос на време – и то в близките десетилетия, не повече от две десетилетия, да разберем дали в Космоса сме само ние, или животът е възникнал и на други места. Нека уточня за слушателите, че ако се открие друг живот, най-вероятно той ще бъде под формата на микроорганизми, било то на Марс или на пък на някои от ледените спътници, като например Европа, около газовия гигант Юпитер.
Най-интересното в търсенето на този извънземен живот е опитът ни на нас, хората, чрез науката да разберем откъде произхождаме и дори смисъла на живота. Астрофизиката е науката, с която вероятно няма да дадем отговор на въпроса за смисъла на живота, но със сигурност ще отговори на въпроса – дали сме уникални.
Много от отговорите ще ни даде и Астробиологията и ще обясни откъде е възникнал животът, как се е развил и как ще оцелее. В нашия факултет ние имаме такава магистратура – нова иновативна програма, в която, заедно с д-р Петър Евтимов, преподаваме. В нея се обединяват всички природни факултети и след две години студентите, които я завършат, ще бъдат пионерите на астробилогията у нас", заяви в предаването "Следобед за любопитните" доц. д-р Владимир Божилов – зам.-декан на Факултета по физика. Най-интересното , според него е именно това да се намери произходът на човечеството.
Аз, като учен, споделя доц. Божилов, това, което правя, е търсене на екзопланети, заедно с колеги от проекта "Екзорестарт", като още веднъж уточнявам – това са планети, които са около звезда, различна от Слънцето. Ръководител на групата е д-р Трифон Трифонов – световноизвестен учен, откривател на може би над 100 екзопланети, а българската група е открила вече 17 такива, първата открита такава планета е от 1992 година.
Целта на нашите проучвания за екзопланетите е да уточним конкретните им параметри – къде се намира, какъв е нейният път около звездата, каква е нейната орбита, на какво разстояние е от нашата планета, като почти всички открити екзопланети са в Млечния път, макар че има няколко и в далечни галактики. Важно е всеки учен да разказва за своята работа, за да разбере перспективата за себе си и своето развитие.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Владимир Божилов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg