"Това, което ме привлече към науката, чисто и просто е любопитството. От дете съм любопитна към нея, моят баща, светла му памет, беше лекар, но имаше и научна работа, и за това този начин на мислене ми е бил пред очите от малка. И физиката ми беше интересна, но избрах химията, имах и много добри преподаватели по този предмет и те ме привлякоха към нея. Имах невероятния шанс още от студентската скамейка да попадна в Българската академия на науките, в Института по органична химия, в лабораторията на проф. Мареков и проф. Симеон Попов, които се занимаваха с природни вещества, и точно тогава един пчелар беше дошъл да разкаже какво чудно нещо е прополисът. Така ми и възложиха изследванията.
Прополисът пчелите го събират, за да предпазват кошерите от инфекции, освен че пчелите го използват за запечатване на своите кошери, чрез него те създават и стерилна атмосфера в него. Прополисът пчелите събират от смоли, които растенията отделят по нежни тъкани, например пъпки или млади листенца, както и на наранени места т.е. и за растенията тези смоли действат предпазващо. Затова и прополисът има антибактериални свойства."
Самият прополис съдържа множество вещества, като всяко от тях има специфични свойства – антивирусни или антибактериални, обяснява в предаването "Следобед за любопитните" акад. Вася Банкова от БАН. "Поради тези си свойства, – допълва тя, – това вещество спомага да не се развива резистентност към бактериите. През 40-50-те години на миналия век са правени опити за борба срещу стафилококови инфекции с прополис и резистентност няма. Ценното при използването му е, че при съчетаването му с определени антибиотици, той води до по-ниска доза."
Подробно акад. Банкова разказва в ефира за многогодишни опити, които се правят за въздействието на прополиса върху изграждането на имунитет и възстановяване на тъкани, многократно се експериментира и с въздействието и върху ваксините. Група от учени от целия свят в момента в Китай изготвят ISO (International Organization for Standardization – www.iso.org) стандарт за тополовия прополис, което е и в резултат на работата на българските учени. След това ще се приложи и при конкретни лечения на вирусни заболявания.
Научните постижения имат и реализирани приложения със значителен социален ефект – създаване на нова концепция за стандартизация и качествен контрол на прополиса, приета и препоръчана за световно прилагане от Международната комисия по меда, и разработване на метод и създаване на водоразтворима форма на прополис, защитена от Патентното ведомство на Република България като "полезен модел".
Голямата награда за наука на Българската академия на науките беше връчена за първи път на 12 октомври на церемонията по повод честването на 155-годишнината на БАН. Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН удостои акад. Вася Банкова с Голямата награда за наука на БАН за 2024 г.
Акад. Вася Банкова е български учен с впечатляваща изследователска дейност и оригинални научни приноси върху пчелния клей и е ръководител на световноизвестна българска научна школа. Акад. Вася Банкова получава наградата за нейните оригинални и световнопризнати научни приноси по химия на биологично-активните природни вещества (създаване на нова концепция и нови подходи за прополиса, като природен продукт с изменчив химичен състав, зависещ от растителния източник; доказване на въздействието на прополиса, като сложен и комплексен природен продукт, а не толкова на една или друга негова съставка; изграждане на Стратегия за дерепликация на типа прополис според растителния източник на базата на газхроматографски – масспектрален анализ, в търсене на нови биоактивни вещества).
Целия разговор на Ани Костова с акад. Вася Банкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
В клуба на фоторепортера се състоя лекция на тема: "Официалният портрет на Доналд Тръмп – техниките, символиката и посланията". Фотожурналистът от в. "24..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg