"Това, което ме привлече към науката, чисто и просто е любопитството. От дете съм любопитна към нея, моят баща, светла му памет, беше лекар, но имаше и научна работа, и за това този начин на мислене ми е бил пред очите от малка. И физиката ми беше интересна, но избрах химията, имах и много добри преподаватели по този предмет и те ме привлякоха към нея. Имах невероятния шанс още от студентската скамейка да попадна в Българската академия на науките, в Института по органична химия, в лабораторията на проф. Мареков и проф. Симеон Попов, които се занимаваха с природни вещества, и точно тогава един пчелар беше дошъл да разкаже какво чудно нещо е прополисът. Така ми и възложиха изследванията.
Прополисът пчелите го събират, за да предпазват кошерите от инфекции, освен че пчелите го използват за запечатване на своите кошери, чрез него те създават и стерилна атмосфера в него. Прополисът пчелите събират от смоли, които растенията отделят по нежни тъкани, например пъпки или млади листенца, както и на наранени места т.е. и за растенията тези смоли действат предпазващо. Затова и прополисът има антибактериални свойства."
Самият прополис съдържа множество вещества, като всяко от тях има специфични свойства – антивирусни или антибактериални, обяснява в предаването "Следобед за любопитните" акад. Вася Банкова от БАН. "Поради тези си свойства, – допълва тя, – това вещество спомага да не се развива резистентност към бактериите. През 40-50-те години на миналия век са правени опити за борба срещу стафилококови инфекции с прополис и резистентност няма. Ценното при използването му е, че при съчетаването му с определени антибиотици, той води до по-ниска доза."
Подробно акад. Банкова разказва в ефира за многогодишни опити, които се правят за въздействието на прополиса върху изграждането на имунитет и възстановяване на тъкани, многократно се експериментира и с въздействието и върху ваксините. Група от учени от целия свят в момента в Китай изготвят ISO (International Organization for Standardization – www.iso.org) стандарт за тополовия прополис, което е и в резултат на работата на българските учени. След това ще се приложи и при конкретни лечения на вирусни заболявания.
Научните постижения имат и реализирани приложения със значителен социален ефект – създаване на нова концепция за стандартизация и качествен контрол на прополиса, приета и препоръчана за световно прилагане от Международната комисия по меда, и разработване на метод и създаване на водоразтворима форма на прополис, защитена от Патентното ведомство на Република България като "полезен модел".
Голямата награда за наука на Българската академия на науките беше връчена за първи път на 12 октомври на церемонията по повод честването на 155-годишнината на БАН. Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН удостои акад. Вася Банкова с Голямата награда за наука на БАН за 2024 г.
Акад. Вася Банкова е български учен с впечатляваща изследователска дейност и оригинални научни приноси върху пчелния клей и е ръководител на световноизвестна българска научна школа. Акад. Вася Банкова получава наградата за нейните оригинални и световнопризнати научни приноси по химия на биологично-активните природни вещества (създаване на нова концепция и нови подходи за прополиса, като природен продукт с изменчив химичен състав, зависещ от растителния източник; доказване на въздействието на прополиса, като сложен и комплексен природен продукт, а не толкова на една или друга негова съставка; изграждане на Стратегия за дерепликация на типа прополис според растителния източник на базата на газхроматографски – масспектрален анализ, в търсене на нови биоактивни вещества).
Целия разговор на Ани Костова с акад. Вася Банкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg