Както неведнъж сме установявали в разговорите си за езика, намесата на политиката в теми, по които думата би трябвало да има единствено науката, винаги има злощастни последствия не само за научната истина, но и за отношенията между хората и държавите, за културата и духовния климат изобщо. Историята на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата – в една доста близка, но и не чак толкова добре позната за нас страна – Хърватия – потвърждава това.
Днес в Хърватия се използва латиницата, но глаголицата, а отскоро и кирилицата, са под закрилата на държавата като част от културната история и идентичността на хърватския народ.
В предаването "За думите" проф. Вида Вукоя от Старославянския институт в Загреб разказва за твърде сложната съдба на азбуките в родината ѝ и горчивия привкус, който политиката внася в разговора по темата.
Проф. Вукоя беше сред гост лекторите на втория Международен форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе тази година в София по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова. Темата на доклада на проф. Вукоя беше "Кирилската писменост в хърватската култура". Оказа се, че историята с азбуките и езиците в близката ни славянска страна е особено сложна, преплетена с политически противоборства, които не са заглъхнали до наше време.
Този много различен поглед към двете славянски и български като произход азбуки, с които се гордеем и идентифицираме, е много полезен, защото отново ни напомня, че истината трябва да се отстоява със знание, добросъвестен труд и постоянство. Виждаме и колко различна може да е историята на един и същи културен феномен като общата ни азбука в различен исторически контекст.
"Хърватия е най-известна с глаголицата. Ние сме я използвали повече от 1000 години. По-малко се знае, че през тези хиляда години сме използвали и кирилицата. Глаголицата за нашата култура е преобладаващата писменост. На нея са изписани повече документи и тя е била използвана в повече географски области. Но е много важно да се отбележи, че и двете писмености постоянно са били в употреба в рамките на тези хиляда години." – казва проф. Вукоя.
"Също така е важно да се отбележи, че в хърватската култура не е имало съревнование между тях. Точно обратното, глаголашите, както обикновено наричаме тези, които са използвали славянските писмености в Хърватия, обикновено са използвали и са познавали много добре и двете писмености – и глаголицата, и кирилицата. Например средновековните писари и нотариуси са записвали законите, завещанията или различните юридически текстове, а и текстовете за лична употреба, на глаголица или на кирилица, в зависимост от това какво е било необходимо на клиента или на семейството, което се е нуждаело от този документ, в зависимост от това коя писменост им е била по-позната."
Чуйте цялото интервю с проф. Вида Вукоя в звуковия файл
"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..
"Реставрацията е любов и отдаденост, като е сравнима с любовта към семейството, но професията е наравно, а не на заден план. В моя живот така се случи, че ми е било отредено да бъда реставратор, защото, когато кандидатствах и ме приеха в такава паралелка в Пловдив, имах голямото щастие да попадна на невероятни преподаватели на които и до днес..
Една от малкото фондации, създадени в началото на прехода и запазили дейността си и до днес, е фондация "Еврика". Около 3000 стипендианти – студенти и ученици, над 1750 безвъзмездно подпомогнати млади хора да специализират в престижни научни центрове и компании, както и да участват в международни научни форуми – това е съвсем бегъл поглед към..
"От следващата година ще се върна в България. Моето заминаване в Мексико бе свързано с ликвидацията на един научен институт "За защита на металите от корозия", който по-късно прерасна и в инженерингова организация, но такива бяха времената тогава – един по един затваряха тези научноизследователски центрове." Това споделя в "Следобед за..
Всички знаем кой е княз Александър фон Батенберг, първият владетел от Третото българско царство – роден във Верона германски принц, участник в руско-турската освободителна война, пожертвал титлата си в името нашето съединение. В палата Хайлигенберг недалеч от Франкфурт, където е израснал, има малка експозиция в памет на Сандро, както са го..
"Следвайки пейзажа. Стъпки във времето – поколения" е изложба, в която за първи път от близо 30 години се представят произведения на проф. Добри Добрев. В..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
