Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"1983" – театралният роман на актьора Стефан Цирков

Снимка: ФС на Стефан Цирков

Той играе своите роли в едноактната пиеса живот и разказва весело-тъжно за своето битие на сцената и извън нея. Първо 40 години като част от трупата на Хасковския драматичен театър, а сега и в книгата си "1983. Театрален роман". 1983-та всъщност е годината, в която актьорът Стефан Цирков попада под Ямача.

Театърът е изкуство на саморазголването – душевно и телесно, както ще прочетете в книгата, затова и Цирков не спестява нищо от епизодите, които е преживял, в нея. "Театралният роман" е фрагментарен, Цирков го определя като парченца от счупената чаша на живота си, които разказват за едно минало време, изпълнено с много емоции и глупости.

Той е рецитирал "Опълченците на Шипка" и пред Паметника на незнайния воин в Хасково, и на "Шан-з-Елизе" в Париж, където французите са хвърляли върху лилавото му яке едри монети.

Как го завърта колелото на театъра и защо в живота и в изкуството нищо не става по план?Какво в Стефан Цирков и в работата му като актьор се променя, когато режисьорът Клод Бонен идва в Хасковския театър?Защо най-кошмарните му сънища са свързани именно с театъра и какво помни от Никита Михалков и Мариус Куркински?Ще градим ли България без прогнили тухли и зловещи сенки от миналото? Каква история се крие зад пиесата "Дубльори"?

За всичко това можете да прочетете в книгата "1983" на Стефан Цирков, която е безплатна и достъпна за всеки, който иска да я прочете, като за целта трябва само да се свърже с автора ѝ.

Отговора на някои тези въпроси можете да чуете от Цирков и в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хайде наново!

В редакция "Хумор и сатира" посрещаме всяка следваща година с надежда за нещо по-добро и тази година отново не изневерихме на привичката си. Но надеждата си е надежда, а предаванията са по график и в неделя веднага след новините в 18 часа ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос" по..

публикувано на 03.01.25 в 18:10
Изложба Last Christmas в галерия ИСИ-София

Last Christmas в ИСИ-София

Преди близо 15 години Институтът за съвременно изкуство в София започна своята поредица от коледни изложби по идея на Яра Бубнова. От самото начало те се организират под мотото "Музейни сувенири от несъществуващия музей за съвременно изкуство в България" – и то продължава да е все така валидно и досега. Макар всяка година концепцията, кураторите..

публикувано на 03.01.25 в 16:35
 Румена Калчева

Равносметка и перспективи във визуалните изкуства

Краят на една година и началото на следващата обикновено е повод за припомняне на по-важното, случило се през нея, и очакванията за новата.  Каква беше изминалата 2024 в областта на визуалните изкуства?  Кои изложби ще останат в паметта на зрителите и на специалистите?  Има ли нови тенденции в работата на българските художници и в политиката..

публикувано на 03.01.25 в 15:15

Здрава Каменова: За мен е много важно да донеса усмивки, утеха, разтуха и смисъл на хората

В първите дни на Новата 2025 година можем да останем още малко в атмосферата на отминаващите празници със специалното коледно издание на спектакъла "Да оцелееш по Коледа". Представлението  е stand up комедийно шоу на актрисата Здрава Каменова, с участието на Павел Терзийски. "Събрах няколко истории, повечето истински, около суетенето с подаръци,..

публикувано на 03.01.25 в 11:35
Радина Димитрова

Радина Димитрова между езиците

Радина Димитрова е синолог, преводач на китайска литература, професор по китайски език и китайско-испански превод от Автономния национален университет на Мексико. Живее в Мексико сити.  Превежда предимно поезия от класически и съвременен китайски на испански, от испански на български. Сред авторите, които е превела, са Бей Дао, Бай Дзюи, Лан Лан, Ян..

публикувано на 03.01.25 в 10:32