Велизара Сърчаджиева живее между сцената и радиото. Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а към момента прави магистратура в Софийския университет, специалност "Журналистика и медии". Гледаме я в театъра, слушаме я в новините на програма "Христо Ботев", а в "Нашият ден" разговаряме с нея за сцената, любовта и журналистическата професия като шанс да бъдат представени проблемите и решенията в сферата на културата.
Макар че решението да учи в НАТФИЗ е било изненадващо за Сърчаджиева, тя влиза в академията от първия опит и устоява на сериозната отсявка и психологическите изпитания през следващите четири години. После съдбата я отвежда в Драматичен театър "Йордан Йовков" – Добрич, където на сцената среща съпруга си Стефан Сърчаджиев.
Черната комедия "Балконът", адаптация на пиесата "Загадъчен мъж" от Олег Ерньов, е независимо представление, в което Сърчаджиева може да бъде видяна на сцена както в столицата, така и в други населени места из страната. "Балконът" е режисьорски дебют на Стефан Сърчаджиев, а сюжетът разказва нестандартна любовна история на ръба на живота и на един рушащ се балкон.
"Комедията работи с доброто и злото и винаги доброто излиза като положителен финал. При трагедията е същото. При драмата не можем да преценим. Но при масовите постановки просто стойността се губи. Има изключения, но те потвърждават правилото", коментира Сърчаджиева във връзка с проблемните тенденции в българския театър.
По думите на актрисата зрителите са свикнали да гледат смешки и вицове на сцената, стенд ъп комедията също се налага като жанр все повече и повече, но това не е театър.
Според Сърчаджиева хората все по-рядко взимат спонтанно решение да отидат на театър, а когато се решат, предпочитат да видят на сцената нещо до болка познато, за да няма лоши изненади. Ето защо например "Криворазбраната цивилизация" е сред най-гледаните представления в провинцията.
Публиката в общините бива привлечена от касови изпълнения, а репертоарните усилия на театралните трупи остават в периферията. По думите на младата актриса, организаторите се интересуват от цифрите, от "касовия" характер на постановките, а не от тяхното качество.
Друг проблем, който Сърчаджиева откроява, е свързан с навика на хората, да консумират артистични продукти през дигиталните екрани на различни технологични устройства. Постепенно театърът се превръща в необичайно преживяване на живо.
Що се отнася до журналистиката, актрисата би искала медиите да обръщат повече внимание на проблемите в културата, а не просто да афишират артистични събития.
Сърчаджиева още веднъж акцентира върху проблема с честата липса на предлагане и търсене на качествен театър. Като част от младо артистично семейство, тя усеща и липсата на лесни инструменти за финансиране, които не изискват сериозни мениджърски и административни познания. Сърчаджиева споменава още демографската криза в провинциалните театри.
Кои са мечтаните за Велизара Сърчаджиева роли и кой въпрос би искала да зададе на обществото като журналист – чуйте в звуковия файл:
Икони с глави на насекоми и човешки тела, злато и спрей, ритуал и фетиш, вярвания и разпад – това могат да видят посетителите на столичната галерия за съвременно изкуство Doza до 14 май. "Нашият ден" представя художникът Антон Стоянов и неговите "Хроники на трансформацията" – изложба с акцент върху идентичността, паметта и уязвимостта..
Безсмъртните шедьоври на европейското изкуство, създадени от Леонардо да Винчи, Ботичели, Микеланджело и Донатело, се появяват в епохата на Ренесанса, когато започват и италианските проявления на меценатството. Във Флоренция на Медичите, в Рим на Борджиите, в Милано на фамилията Висконти. Ако погледнем към Франция, отново ще видим същото. Ако се върнем..
Новата стихосбирка на Виргиния Захариева се нарича "Пръски" и е посветена на морето. Морето – като вдъхновение, любов, красота, възторг. Водата, вълните, пясъкът и крайморските градини са героите на стихосбирката. В книгата хората присъстват някак мимоходом, морето е главното, то се е отпечатало в тях и то дава живот. В тази книга перспективата е..
В Къща музей "Ненко Балкански" в Казанлък беше открита на изложбата "НАЧАЛОТО. Укрепяване на пороите и залесяване", която е посветена на делото на Феликс Вожли и Петър Манджуков. Четири важни годишнини се отбелязват с нея. Това са 150-годишнината от рождението на френския лесоинженер Феликс Вожли, 120 години от основаването на "Бюрото за укрепване на..
В световния ден на книгата и авторското право говорим с Валентин Калинов, философ, психолог и преподавател, за четенето като занимание на ума, като метод за добиване на по-нюансирано мислене, като сложност, като удоволствие, дори като еротика. "Има основание да се тревожим относно грамотността, но очевидно се намираме в период на трансформация,..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."..
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
