Пъстър свят, шарен, събра чаршията в Стария Златоград

Пъстрота от народни носии, музика от шарени гайди, писани, букет от аромати на скара. Така посрещна гости от цяла България и от чужбина, възстановката на "Един пазарен ден отпреди 100 години" в Златоград. Проявата беше кулминацията в няколкодневните Делюви празници, които се проведоха за 14 пореден път. Организатори на събитието бяха Етнографския ареален комплекс, Местната инициативна група "Кирково - Златоград", Община Златоград.

В началото на възстановката, своеобразен уличен театър, Кмета и Депутатина обещаваха на хорѝщето да "докарат топлата вода", да "докарат трена до Ксанти"... След това тръгнаха към чаршията, за да осъществяват социални контакти и да продължат агитацията за гласоподаване. Първата им среща беше с Бозаджията, а докато се надприказваха откъм чаршията писнаха гайди шарени на момчетата, водени от именития Петър Янев.

На чаршията можеше да се срещнат множество персонажи отпреди век. Христина Андонова, чието сърце не изтрая и рипна, та заигра, разкри, че всяка година се включва в шоуто и се чувства прекрасно. „И аз искам да стана депутат и да получавам много пари“, беше философията на героинята й във възстановката.

Вальо, влязъл в образа на Ваксаджията, не скри тъгата си, че въпреки че не липсват мераклии за ваксане на обущата, професията отмира. И Латернаджията беше носталгичен по отминалите години. Имало е и хубаво и лошо в миналото, много неща искам да се върнат, каза той.

Из чаршията можеха да се видят взвод войници, водени от поручика, вестникарчета, които предлагаха „новия вестник, още топъл, топъл“, мъжка певческа група, която похапваше и пийваше на мегдана и лееше песни, младо семейство, граждани, което возеше бебето си в детска количка от онова време.

Младоженци от София  - Виолета и Стефан, новото семейство Стефанови, бяха избрали точно това събитие, за да се венчаят в църквата в Златоград. „Кумовете ни са оттук и решихме да дойдем ние при тях, за да се оженим“, сподели булката. Надеждата й за България е: „Вярвам, че щом народът започна да се облича в народни носии, да спазва народните традиции, има бъдеще, пак ще оцелеем!“

Никола и Кристина Петрунови и малкият им син Лазар привличаха погледите с впечатляващи бели народни носии. Оказа се, че това са сватбените им облекла. Отказали са се от гурбета в Лондон и са избрали да се завърнат в родината. Никола е потомък на тристагодишен род от Златоград – Хекимовия. Взел си булка от Северозапада, от Монтана, и я довел в родния край, за да го развиват. Направили сватба за чудо и приказ – всеки от родовете със своята си народна носия – пъстрота и красота, разказа младото семейство Петрунови. „Имаме си златна държава и трябва да си я оправим. Ако не ние, никой няма да ни я оправи“, категоричен беше Никола. А на въпрос какво биха казали на връстниците си, които са в странство, емоционално, категорично и в един глас отговориха: „Да се връщат на мига, няма какво да търсят там. Няма нужда. Една-две години за опита, за нещо различно да се случи, но в България – научете нещо и го донесете тука, както направихме ние“.

Дали така ще постъпи и златоградчанката Александра, която от 10 години живее в Катар, не знае. Сега обаче е срещнала любовта тук, в родната България, в храма, където Дани е църковен певец. Младата жена разказа, че си е взела народната носия в арабската държава и нерядко я облича дори когато отива с приятели на ресторант. С Дани, който е от родом от Видин, но живее в Пловдив, свири на кавал, са се срещнали по време на църковна служба в деня на Св. Марина. А каква е връзката им – „Божа работа“, усмихнаха се свенливо двамата млади.

Прекрасно се чувстваше в носията и друга млада гостенка на Златоград – малката софиянка Криси. Тя беше нагиздена с родопска носия и категорично би препоръчала на приятелките си да го правят дори всеки ден.

Почти същото каза и Боряна Великова от Русе, която също привличаше погледите с прекрасната си червена традиционна носия от с. Старцево. Това е втората й народна одежда. Купена е и я облича специално за Делювите празници в Златоград. Има и друга, с която пък ходи на Фестивала на носията в Жеравна. Боряна е строител по професия. „Чувствам се невероятно, като преродена. Сутринта, когато я обличах с голям трепет, преминавам в друго измерение“, сподели русенката.

А такива, като Александра, малката Криси и майка й, която също беше нагиздена в носия, като Никола, Кристина и малкия Лазар, дошли от близо и далеч, облечени в народно облекло, отделили специално от времето си, за да преживеят тази емоция имаше стотици. Хора, случайно срещнали се току-що, от различни краища на България, обменяха думи за това кой откъде и как се е сдобил с носията, защо го прави, как се чувства – съвсем непознати, обединени от емоцията, одухотворени, съпреживяващи, много от тях не за първи път тук, на Делювите празници в Златоград.

Множество златоградчани не пестяха добри думи за Александър Митушев, инициаторът, двигателят на всичко случващо се.

Като сценарист, режисьор, продуцент на този театър на улицата, Митушев не скри задоволството си от резултата. „Няма как да не съм доволен, защото хората, връщайки се в онова време, се радват, изключително емоционално е“, сподели той.

Митушев отправи покана за следващото събитие от културния календар на Златоград – Балканската скариада, която ще се проведе на 15 октомври. Ще има вкусотии от Балканите, приготвени на скара. Всяка ще е своеобразна сцена, защото пред всяка от тях ще има фолклорни изпълнения, "открехна завесата" за следващия уличен спектакъл Митушев.

Така с покана за следващото преживяване домакините от това кътче на родината, съхраняващо българския дух, изпратиха гостите си.