"Харесано" и "Споделено" с Анелия Гешева

В този понеделник спираме магическия калейдоскоп на темата поезия. С Анелия Гешева си говорим за това кое време е подходящо за поезия? Поезия на словото, поезия на чувството, поезия на мярата...

Докато слушах песента на Лили Иванова, по текст на Дамян Дамянов и музика на Тончо Русев "Птицата", посветена на Паша Христова, ме връхлетя една кратка поетична фраза на Павел Матев:
 
"В тишината на едно отсъствие виждам колко съм се променил..."
 
И решавам да отворя разговора с Ани първо с дума за приятеля ни от Кула Йордан Йончев. Даскал Йончев, за когото високомерно си мислех, че е неуязвим за ерозията на времето. Но той остана верен на естеството и ме опроверга- докато намеря време да му погостувам, той отиде да погостува на Създателя... Няма го вече Даскал Йончев. На светлата му памет и голямата му светла душа посветиха кулчани най-хубавата си културна инициатива- ежегодния кулски поетичен панаир, който от този август вече се нарича "Йордан Йончев".

"Един прекрасен човек, един великолепен автор, един от хората, които (по израза на големия български поет Първан Стефанов) наричам "красиви чудаци". Защото в такова време- трудничко, да пишеш поезия и да се заемеш да създадеш един такъв празник на поезията, на словото, на българския език, трябва да си "красив чудак"...- казва за Йордан Йончев поетът Андрей Андреев.

"Кулският поетичен панаир е най-значимата културна проява на област Видин. Аз съм участник в създаването на идеята за този конкурс. Участниците в Кулския поетичен панаир са видински посланици в цяла България. А Йордан Йончев бе душата на тази инициатива. Той беше Вселена. Ренесансов човек, който постоянно бе отворен да се учи. С постоянната си готовност да се променя към по-добро той увличаше и другите"- добавя Анелия Гешева.

В "Калейдоскоп" с Ани си говорим за поезията и мястото й в живота ни. В нашия живот и в живота на нашите деца. Говорим си за "тези красиви чудаци" и възможността нашите деца да ги познават, да ги видят и чуят, докато "чудаците" са още живи.

"Смятам, че всяка възможност да се стигне до хубавите български произведения трябва да се използва. Дали ще бъде книга, дали ще бъде на компютъра или на дисплея на телефона, няма никакво значение. Хубавото произведение е хубаво произведение и начинът на поднасяне няма как да го опорочи. Същинският въпрос е дали този, който иска да прочете нещо, ще има достъп до него. Когато прочета нещо хубаво, аз веднага го "споделям" в Мрежата с други. И оттук нататък човекът си решава дали ще потърси още нещо от същия автор. Живеем в 21 век. Разбира се, живият контакт е много ценен. Но физически е невъзможно общуването с толкова хора, с колкото това може да се случи в Мрежата. Така създадохме и групата "Поезията на Ивайло Балабанов в училище". Голямата цел на инициативата е да се реализира най-после реформата в образованието и по-конкретно в програмата по българска литература. Нашите деца са деца на Европа и на Света и е безотговорно да ги държим на нивото на "Андрешко" и на "Чичовци"... Разбира се, те трябва да познават класиците, но втората половина на 20-ти век даде не само на България, но и на Света, едни невероятни писатели и поети. Хора, които със своята естетика на писане, със своя стил, с проблематиката в творбите си, са буквално вътре в живота на младите българи. Но те не са в учебната програма. В същото не е ли престъпна безотговорност от страна на държавата да се тиражират "бестселъри" със съмнителни художествени качества?... И хората, които имат желание да четат, ги купуват... Държавата тотално е абдикирала от културата, а от литературата съвсем. Защото литературата е най-неконвертируема. Но е най-българска. На нея трябва да й се обръща специално внимание. Да има специална политика за реализирането на българските добри автори. Нашата инициатива в никакъв случай не трябва да се разбира еднозначно. Не съм аз тази, която да каже кой да влезе в учебниците по литература. За това си има академични съвети, министерство, експерти... Избрахме Ивайло Балабанов за "ракета-носител" на нашата инициатива, защото е много български. Той има много силни патриотични стихове, много леко и естествено се възприема от младите хора и той е пример за това как без патетика може да се говори за истинските неща, за стойностните неща, за историята, за това, че ние имаме с какво да се гордеем. И не само че имаме право! А че сме длъжни да се гордеем, че сме българи! Само че някой трябва да ни го припомни. Ивайло Балабанов е един от тези хора"- подрежда аргументите си Ани.

И ми разказва как на рождения ден на Ивайло Балабанов- на 28 август, на Синанишката порта в Пирин е рецитирала пред група непознати негови стихове.

"Младежите бяха много впечатлени. Записаха си името му, за да го потърсят в Мрежата. И ако всеки от тези десетина момичета и момчета "сподели" в Мрежата "харесаното" ето как новите средства за общуване стават част от обучението и възпитанието на децата ни"- споделя гостенката в "Калейдоскоп".
Ани Гешева "сподели" и с видинчани своето усещане за поезията на Ивайло Балабанов. Това стана на 6 септември, пред Опълченския паметник в Градската градина, с помощта на колегите от РАДИО ВИДИН Гергана Панова и Борис Борисов. А най-трудното- да се подберат само 20-тина стихотворения- направи Даниел Дамянов. Дани е сред приятелите във фейс групата на Ивайло Балабанов и всеки ден предлага по стих за всеки, който има потребност от поезия.

Ивайло Балабанов, Валери Петров, Павел Матев, Евтим Евтимов, Георги Константинов, Борис Христов, Дамян Дамянов, Станка Пенчева, Владимир Башев, Христо Фотев, Евстати Бурнаски, Любомир Левчев, Иван Радоев, Добри Жотев, Андрей Германов, Владимир Голев, Атанас Стоянов, Димитър Методиев, Димитър Стефанов, Недялко Йорданов, Миряна Башева... И още, и още имена на поети от най-новата ни литературна история... Иска ми се да успеем да кажем навреме на "тези красиви чудаци": "Вие сте ни потребни. Нека ви има!" Но част от тях вече са сред звездите...
 
В "Калейдоскоп" днес с Анелия Гешева си поговорихме за поезията. За стиховете на човека със светла българска душа Ивайло Балабанов. За потребността ни да "споделяме" и умението ни да правим това с различни средства и в различни обстоятелства. С надеждата, че всеки от нас може да бъде вътре в темата какво учат децата на България- според познанията и убежденията си. И че ние, работещите със слово, искаме да ни чуят, когато става дума за българска литература. За да я има надеждата да запазим моста между поколенията жилав и устойчив- та и утре да има кой и на кого да разкаже българската легенда за белия щъркел. И в сватбения ден да закичи булката с ...циганска игла:
 
Сватбен подарък
Ивайло Балабанов
На дъщеря ми Катя

Но когато дойде твоето щастливо бяло време,
не чакай скъп чеиз, ни къща, ни кола.
Подаръкът ми сватбен ще бъде много дребен:
... ще те закича с проста циганска игла.
Така запомних мама- с игла върху сърцето-
и теб така да помня. А ти ще разбереш,
че тя ще ти е нужна, защото битието
е тънко и се къса - не може без кърпеж.
Вълшебна е иглата и щом това узнаеш,
тя ще те слуша винаги с отворено ухо.
Със нея можеш кладенец дори да изкопаеш,
безсмъртен знак да сложиш на плат и на дърво.
Бодни я като брошка на младата си пазва.
Жените на рода ни я носиха до днес,
защото е оръжие, с което се опазва
неопетнено име, неопетнена чест:
затуй са еднооки най-страшните апаши,
поискали насила от твоя род жена.
Да знаеш: от иглата и дяволът се плаши
и аз ще те закича със циганска игла.
Вълшебна е иглата, но страшната й тайна
е точно във това, че с нея можеш пак,
когато се наложи, като княгиня Райна
да избродираш оня зелен и свят байрак.

А Вие, уважаеми слушатели на РАДИО ВИДИН, запазете яркостта на цветното си виждане. Ние- дуетът на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- ви го желаем от сърце.
По публикацията работи: Ваня Минева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада

След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...

обновено на 21.05.20 в 13:50

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39