Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в духовната ни история, която не бива да бъде забравена, тъй като тя заздравява българския ни корен.
Събеседници са двама творци – единият работи в областта на науката, а другият е писател, който изследва научните тайни. Това са доц. Веселина Вачкова, дописен член на БАНИ, и писателят Христо Буковски. Заедно с водещия те запознаха слушателите с онези древни послания от нашите земи, които са на милион и половина години, с документалните изображения отпреди ледниковата епоха, отговориха къде са намерени мощите на първите европейци, коя е молитвата на 7 хилядолетия, какво таи най-старият град в Европа. И още: какво трябва да знаем за обредните прераждания и предпотопните свещени градежи, какви са новините от мястото на „всемирния” потоп, какво представлява открития Тайнопис, който е на поне шест хилядолетия.
Д-р Веселина Вачкова е дописен член на Българската академията на науките и изкуствата, е преподавател по история и история на културата в Националната класическа гимназия за древни езици и култури и лектор по средновековна история в Националната художествена академия. Автор, съавтор и издател е на множество сборници от научни конференции, студии, статии и монографии, сред които: „Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации”. Сердика е моят Рим. Градският облик и ролята на Сердика, „Белите пoлета в българската културна памет”, „Симеон Велики - пътят към короната на Запада”, „Традиции на свещената война в Ранна Византия”, „Въображаеми и реални граници в Ранносредновековна Европа, „Мистерията на българските стенописи. Да докоснеш Бога”. „Мистерията на българските стенописи. Свещената история и историята” (съавтор М. Шабаркова-Петрова), „Богомилската алтернатива”.
Христо Буковски е завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на стотици публикации за българската история, на сборник с разкази „Поздравете оцелелите”, на романите „Буенец за братовчеди”, „Да пукне вещерът, горкият”, „Храначът на магаретата”, „Обсебени”, „Версия кивот”, „Заложникът на боговете”, „Кивотът на папа Никита”, „Жив да си, Марко Тотев”. Има и изследвания върху духовния и религиозния живот на българите, събрани в изданието „Мистичните полети от страха до любовта”, както и в книгите „Опасният архив на богомилите”, „Скритият поход на българските кръстоносци”, „Похитеното съкровище на богомилите”, „Страховитото прераждане на богомилите”. Част от неговите текстове се разпространяват и на различни езици между които английски, френски, немски, испански, италиански и руски.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..
Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..